Катастрофата на руските финансови пазари е неизбежна

Миналата седмица се случи немислимото – военно нападение на държава в Европа. Предвид военната мощ на Русия, аналогията с Давид и Голиат е съвсем уместна.

Няколко дни по-късно руската страна се натъква на силна съпротива и не е превзела и нито един голям град, а загубите ѝ в жива сила и техника надминават общия брой от всички конфликти, водени досега в съседни на Русия държави като Чечня, Грузия и т.н. Другата изненада е бързата реакция на Западния свят и ескалацията на ответни мерки, като стигнахме до немислимото, а именно изваждането на част или целия руски банков сектор от SWIFT и запориране на активи на нейната централна банка. Засега официалните данни са за няколко руски банки, но наблюдавайки бързата градация на мерките, очевидно е,  че инвеститорите ще трябва да се подготвят за изваждането на Русия от глобалната финансова система.

По-голямата част от международната междубанкова комуникация използва мрежата на SWIFT. Тежестта на SWIFT се корени в неговите защитни функции и мащаба на неговото използване. Системата позволява на банките да изпращат трилиони долари в целия свят ежедневно.

В Руската национална SWIFT асоциация членуват около 300 водещи банки и финансови организации – с други думи повече от половината от руските кредитни организации са представени в системата. Русия е на второ място по брой потребители на платформата, след Съединени щати, по данни на асоциацията.

Изключването на руски банки от SWIFT би ограничило достъпа им до финансовите пазари по света. Всяка една руска компания, която отработва транзакции на своите клиенти, която продава стоки и услуги по целия свят, ще бъде лишена от възможността да бъде оперативна. Единствената аналогия за подобно събитие e ситуацията с Иран, на която също бе отказан достъп до системата, заради ядрената програма на страната. Но пък обвързаността на Иран с глобалната финансова система е нищожна в сравнение с тази на Русия.

Достъпът до SWIFT е важен преди всичко, защото дава възможност на руските енергийни компании да получават плащания за продажбата енергийни суровини. Тези приходи съставляват 40% от БВП на Русия.

Изключването на Кремъл от системата поставя под заплаха приходите на държавата от износа ѝ, както и оперирането на частния сектор, чиито данъци подкрепят приходите на държавата, осигуряват заетост и поддържат здравната и пенсионна система.

Втората санкция, която е насочена срещу активите на Централната банка, противодействат на нейната способност да подпомага рублата и да осигурява ликвидност на финансовата ѝ система.

Валутните резерви на страната са ключов стълб на нейната икономическа сила и западните съюзници се опитват да подкопаят способността ѝ да използва запасите. Докато Русия агресивно намалява доларовите си резерви, значителна част от нейните валутни запаси се съхраняват в САЩ, Германия, Франция, Обединеното кралство, Австрия и Япония.

Ако не може да продаде големи части от чуждестранните си активи, на Русия ще ѝ е трудно да защити валутата си. Това може да доведе до изтичане на капитали от банковата система, опашки за тегления от местните фирми и физически лица, силна инфлация и развитие на „черна борса“.

Ефектите от тези мерки ще бъдат усетени незабавно на руските финансови пазари. Пазарните участници разбират, че щом Русия не може да защити своята валута, тя ще изпадне в състояние на свободно падане.

Очакванията са, че в началото на седмицата ще има катастрофа на руския валутен пазар. Твърде е вероятно е да сме свидетели на спиране на търговията, след което се бъде направен опит за изкуствено фиксиране на обменния курс. Вероятно ще станем свидетели и това как руски компании ще спрат да обслужват задълженията си към западни компании и кредитори.

Разбира се, всяка една подобна мярка ще има обратен знак и за Запада. Енергийната зависимост на Европа от Русия е пословична. Изключването на част или цялата държава от SWIFT ще има негативен ефект върху капиталовите пазари по света и ще предизвика турбуленции в световната икономика.

Независимо, че цената е висока, си заслужава тя да бъде платена, за да спрат военните действия в Украйна и разрастването им в Европа.

Павел Бандилов, изпълнителен директор на „BPD Индустриален фонд за недвижими имоти” АДСИЦ