Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

6 неща, които не знаем за пенсионирането в България

16393

Стойне Василев е сертифициран финансов коуч, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Голяма част от хората под 40 години у нас не се замислят особено за годините, когато вече няма да могат/ да искат да работят, т.е. когато се пенсионират. Те имат по-важни неща за решаване като създаване на семейство, покупка на жилище, отглеждане на дете и много други. Искаме или не, ние сме част от пенсионната система в България и е добре да знаем някои основни неща, за да не останем изненадани, както нашите родители, баби и дядовци, които получават ниски пенсии и чакат поредното правителство да ги увеличи.

1.Държавата НЕ гарантира размера на пенсиите

Често чувам думата „гаранция“ от хора, които се осигуряват върху високи доходи и разчитат, че държавата ще се погрижи за тях, когато се пенсионират. За съжаление, това не е точно така. Дори сегашното и следващите правителства да осигурят по някакъв начин необходимите средствата за изплащането на пенсиите, те не може да гарантират размера и адекватността им във времето.

В момента, държавната пенсия за осигурителен стаж и възраст е между 30 и 40% от последната заплата на осигурения, като точния размер се изчислява по сложна математическа формула. Ще можем ли да живеем нормално, ако сме получавали 1,000 лева заплата, а пенсията ни е 300 лева? Не мисля. Дори през всичките ни години да сме се осигурявали на максималния осигурителен доход, пак има таван на пенсиите, който в момента е 910 лева. Ако сме получавали по 4,500 лева заплата през последните години, а след това доходът ни падне 5 пъти, няма да изгаряме от щастие, нали?

2.Парите за пенсии не стигат

Пенсионната ни система е от т.нар. разходно-покривен тип, т.е. осигуровките, които плащат сегашните работещи, отиват директно за пенсии на пенсионерите, без да се задържат и месец в държавата. Това означава, че те не работят и не носят доходи. Тази система е била подходяща през миналия век, когато работещите са били в пъти повече от пенсионерите. В момента у нас 100 осигурени издържат 83-ма пенсионери, като се очаква до 10 години да се пада по 1 работещ на двама души в пенсионна възраст и този коефициент да продължава да се покачва.

От много години насам осигуровките на работещите не са достатъчни за изплащането на пенсиите и всеки месец държавата прави трансфери от централния бюджет в този на НОИ, като този дял е над 52%. Това на практика означава, че всеки от нас дава за пенсионното си осигуряване (пряко или косвено) близо 40% от своите доходи. За съжаление, застаряването на населението, ниската раждаемост и емиграцията, ще влошават положението и пенсионната ни система ще бъде подложена под още по-голям стрес през следващите години. Решението е всеки сам да се погрижи за своите старини, а не да чака на държавата да направи това.

още от Коментари
26
Сряда
Юни