нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

60 години след Гагарин Русия изостава в космическата надпревара

Юрий Гагарин на посещение в Лондон след завръщането си от Космоса. /Снимка: Getty Images

Точно 60 години след историческия полет на първия човек космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г., Русия продължава да има високи амбиции отвъд пределите на планетата, но способността ѝ да ги реализира вече не е същата.

Големите проекти се сблъскват с проблеми във финансирането или с бюрократична инерция. Вниманието на Кремъл е насочено към военни начинания, а не към космически изследвания, пише „Франс прес“.

Гагарин на път към космическия кораб „Восток“, с който поема към Космоса. /Снимка: Getty Images

Пример за това е проектът за подмяна на застаряващата капсула „Союз“, която изпраща астронавти в Космоса от 60-те години на миналия век и продължава да се използва за пътувания до Международната космическа станция. Първото анонсиране на идеята е през 2009 г., а оттогава дори името на предложената нова капсула е сменяно многократно – от „Федерация“ на „Орол“, а след това и „Орльонок“.

„РКК Енергия“, фирмата, която строи „Союз“, сключи договор за разработка на проекта, а ръководителят на полетния ѝ център, Александър Калери, е уверен, че новата капсула ще бъде „по-голяма, с по-мощни двигатели и по-удобна“. Сглобяването и изстрелването ѝ в Космоса обаче няма да е никак скоро.

„Целта е да се извърши първи тестов полет без пилот до 2023 година. Засега започваме с тестване на модели за капсулата, това е доста дълъг процес“, разказва Калери.

Проекти в застой

Според космическия експерт Виталий Егоров дългата разработка едва ли е изненадваща, предвид „техническите трудности, западните санкции срещу руската космическа индустрия и липсата на финансиране“ за космическа програма. По думите му, тъй като „Союз“ все още лети, към момента няма нужда от спешна подмяна.

Изстрелване на „Союз“ с астронавти към МКС от космодрума в Байконур през 2015 година. /Снимка: Getty Images

В застой е и разработката на следващото поколение ракети „Ангара-А5“, предназначени да износват руски космически капсули. Те са в процес на разработка от 90-те години на миналия век, но са изстреляни само два пъти в тестов режим, през 2014 и 2020 година.

Лабораторният модул „Наука“, предназначен за МКС, който започна да се сглобява също през 90-те години, претърпя редица повреди, а това му попречи да влезе в орбита.

Важно обещание

След като Русия се оттегли от ръководения от САЩ международен проект Lunar Gateway – космическа станция в орбита около Луната – Москва и Пекин обявиха съвместните си планове за конкурентна станция, но без да уточняват графика или бюджета за изграждането ѝ.

По информация на бивш служител на космическата агенция „Роскосмос“ генералният директор Дмитрий Рогозин е обещал на руския президент Владимир Путин, че ще „отидат до Луната, Марс или Венера“, но през 30-те години, „когато нито един от двамата ще е на власт“.

„Путин говори за ракети“

Според космическия експерт Вадим Лукашевич президентът Путин говори предимно за хиперзвукови оръжия, които могат да ударят врага като „метеорит“,

„Виждате ли с какво вдъхновение Путин говори за нови оръжия и ракети“, пита Лукашевич. Докато руските разходи за отбрана нарастват значително през последните две десетилетия, бюджетът на „Роскосмос“ спада с всяка изминала година.

На този фон конкурентите, включително от частния сектор, продължават да се движат напред. Миналата година Русия изгуби монопола си при изстрелванията към МКС, когато ракетата за многократна употреба на SpaceX изпрати астронавти до станцията. А изоставането и бавното наваксване след това вероятно ще струват много повече.

още от Коментари