Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Димитър Радев, управител на БНБ: От икономиката най-силно зависи кога ще приемем еврото

427

Димитър Радев е управител на Българска народна банка от 15 юли 2015 г. Също така е член на Генералния съвет на Европейската централна банка, член на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск и управител за България в МВФ. Между 2006 и 2015 г. е старши икономист и ръководител на мисии за техническо съдействие в управлението на публичните финанси в Департамента по фискални въпроси в МВФ. Преди това е бил съветник по оказване на експертна помощ в сферата на публичните финанси в МВФ. Бил е зам.-министър на финансите в шест поредни правителства. В периода 1980 – 1992 г.  заема различни експертни длъжности и е началник на управление в Министерство на финансите, Министерски съвет и Министерство на икономиката и планирането. Бил е член на Административния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа, а от 1998 г. е неин зам.-председател. Между 1997 и 2001 г. е алтернативен гуверньор за България към МВФ и съпредседател на Икономическия подкомитет „България – Европейски съюз”. Преди това е съпредседател на Координационен съвет „Министерство на финансите – БНБ”. Между 1996 и 2001 г. е член на Надзорния съвет на НОИ, а от 1996 до 1999 г. е член на Надзорния съвет на Експресбанк. Магистър е по икономика, специалност „Финанси и кредит” от УНСС.  Специализирал е в Университет Джорджтаун, Институт по външни отношения, Вашингтон, САЩ.

 

Снимка БНБ

Господин Радев, как ще се отрази на банковата система комбинацията между повишаване на лихвите и забавянето на икономическия растеж? Има ли вероятност от неприятни изненади за банките през 2019 г. и как виждате икономическото развитие в страната?

- Банковата ни система посрещна 2019 г. в много добра кондиция, с висока капиталова адекватност и ликвидност. Рентабилността е на исторически високо равнище. Като цяло се очаква положителното развитие на банковата система да продължи.

Наред с това, през последните няколко години ние обръщаме внимание на факта, че банките натрупват все повече кредитен риск. Този риск може да се материализира както при общо повишение на лихвите, така и при забавяне на икономическата активност. Ръководствата на банките трябва да бъдат силно ангажирани с наблюдение и предприемане на мерки за управление на тези рискове.

БНБ вече предприе конкретни действия в тази сфера. Например, взехме решение за активиране от тази година на антицикличния капиталов буфер.

Освен това предложихме законови промени за въвеждане на допълнителен инструментариум от мерки по отношение на кредитната дейност на банките, например ограничения за съотношение между кредит и обезпечение или между кредит и доход на кредитополучателя. В края на 2018 г. Народното събрание прие тези промени.  С такъв тип мерки се цели по-добра защита както на кредитополучателите, така  и на техните кредитори в лицето на банките.

В  контекста на макроикономическата среда, напоследък се засилват индикациите, че международната конюнктура предстои да премине през не толкова добър период в сравнение с последните години. Това неминуемо ще се почувства и в България и е важно да сме подготвени.

 

- На какъв етап сме в консолидацията на банковата система и колко и какви банки ще оперират у нас когато влезем в еврозоната?

- Ускоряването на процеса на консолидация в банковия сектор в България е факт. Свидетели сме на големи сделки по придобиване и сливане на банки. Те променят разпределението на структурата на собствеността в сектора и пазарните дялове. Днешните пазарни условия изискват все по-висока ефективност от страна на участниците на пазара, което стимулира консолидационните процеси.

Тези процеси ще определят оптималния брой на кредитните институции в България. БНБ традиционно подкрепя консолидирането на сектора – на пазарна основа и без изкуствено стимулиране чрез регулаторни или административни средства.

 

- До каква степен сме готови за влизане във валутния механизъм ERM II? Този процес по какъв начин ще промени банковата система?

- България в момента следва стъпките, описани в плана за действия, свързани с намерението за присъединяване към ERM II и към банковия съюз. Предвидените мерки се изпълняват досега в срок и в много добро взаимодействие с Европейската централна банка и останалите европейски институции.

Банковата ни система вече е силно интегрирана с банковия сектор на еврозоната, например по линия на собствеността върху банките и финансовите отношения с еврозоната. От оперативна гледна точка, за сектора етапът на ERM II следва да има неутрален ефект – поне дотолкова, доколкото той няма да доведе до промяна в паричния режим и паричната политика в България.

За нас е изключително важно да постигнем договореното миналото лято с европейските ни партньори едновременно присъединяване на България към банковия съюз и включването на лева във валутния механизъм ERM II.

Същевременно подчертавам, че фокусът за присъединяването на България към банковия съюз и включването на българския лев във валутния механизъм ERM II не може да бъде насочен само върху дейността на БНБ и извършвания от Европейската централна банка преглед на качеството на активите и стрес тестове.

В днешната ситуация според изискванията, които сме приели като ангажимент да спазваме, като кандидат за присъединяване към ERM II и Единния надзорен механизъм трябва да докажем освен стабилността на цялата си финансова система, която включва и небанковия финансов сектор, също така и качеството и ефективността на публичните институции.

 

- След членството в ERM II следва да кандидатстваме и за приемането ни в еврозоната. Реалистичен ли е ускорен сценарий, при който само след няколко години еврото ще замени лева?

- Знаете, че приемането на еврото е едновременно наше задължение съгласно Договора за присъединяване към Европейския съюз и отдавнашна стратегическа цел на България.

Приемането на еврото в България ще се случи тогава, когато България бъде готова и оценена като готова. Важна не е датата, а самият процес на подготовка - за нас основен приоритет е качеството на процеса, а не търсенето на конкретни срокове. Необходимо е в страната ни да бъдат провеждани структурни и институционални политики, които да създадат условия за ускорен и устойчив растеж, който да приближи икономиката ни до нивата в еврозоната.

От години изпълняваме в голяма степен маастрихтските критерии за номинална конвергенция. Т.нар. реална конвергенция, която е свързана с приближаване на икономиката към средните европейски нива, остава предизвикателство за нас. Икономиката ни расте с по-високи темпове от средните за еврозоната, но тръгваме от ниско равнище. От реалната конвергенция на българската икономика най-силно ще зависи и точният момент на приемане на еврото.

 

- Конвергенцията към цените в еврозоната до каква инфлация очаквате да доведе и какви са инструментите за нейното овладяване?

- Равнището на цените в България в средносрочен план ще продължи да се определя главно от международните цени и от динамиката в трудовия пазар, а не от процеса по приемане на еврото. Успоредно с това, обаче, България е „догонваща“ икономика и е нормално да продължи наблюдаваният вече от много години у нас процес на приближаване до европейските нива и на доходи, и на цени. Пазарът ще продължи да бъде основният регулатор на цените и в процеса на присъединяване към еврозоната. В рамките на този процес, не се очаква покачване на ценовите индекси по линия на паричния режим. Ние имаме твърд ангажимент, към който се придържаме стриктно и той е да поддържаме стабилността на режима на фиксиран валутен курс. Единственият изход от този режим е приемането на еврото.

 

- Как бизнесът ще усети процеса на замяна на лева с еврото? Кои ще са новите реалности, за които да се готвят предприемачите?

- За икономика, в която вече две десетилетия паричният режим е основан на фиксиран курс на националната валута към еврото, очакваните ефекти от приемането на единната валута не трябва да се преувеличават.

Отделните икономически агенти и сектори у нас на практика отдавна работят в евроизирана среда. Важно е да продължат да развиват добри бизнес проекти.

 

- Един ден след влизането ни в банковия съюз как ще се промени работата на БНБ? До тогава пред какви предизвикателства е изправена централната банка?

- Едно от важните направления, по които работим, е синхронизиране на нашите надзорни практики с Европейската централна банка. В това отношения особени предизвикателства за нас няма, това е работен процес. С приемането ни в Единния надзорен механизъм отговорностите по надзора ще бъдат разпределени и те ще се осъществяват от Европейската централна банка и Българската народна банка по същия начин, както това става сега в страните от еврозоната.

От друга страна, както многократно съм подчертавал, присъединяването към банковия съюз и ERM II няма да променят работата на Българската народна банка, свързана с основния ни мандат и управлението на паричния ни режим.

 

Автор: Венцислав Савов

Източник: Списание „Мениджър“ бр. 1, 2019 г.

 

още от Коментари