Как постигнах финансова свобода в България

Не съм богат, но съм финансово свободен. Имаме със съпругата ми спестявания и инвестиции, които при сегашното ниво на разходите ще ни стигнат за поне 15 години, а при добро стечение на обстоятелствата – дори за повече.

Според класическото определение, финансово свободен си, когато пасивните ти доходи са повече от месечните ти разходи. Проблемът при т.нар. „пасивни“ доходи (които получаваш без да правиш нищо) е, че те НЕ съществуват на практика или поне не са вечни.

Дори най-често използвания пример за такива доходи – лихвите по банковите депозити, не могат да се нарекат пасивни, защото най-малкото трябва да изберем банка, да сключим договор и да търсим по-добри условия, когато договорът ни изтече. Освен това, лихвите по банковите депозити паднаха от 6%-7% до под 1%. И за да продължаваш да си финансово свободен, трябва да избереш друга инвестиция, т.е. пак правиш нещо.

Същото важи и за останалите източници на пасивни доходи като недвижими имоти, земеделска земя, акции и други. Единствените доходи, за които не трябва да правиш нищо и ще ги получаваш докато си жив, са пенсиите. Каквото и да се случи, на 7-мо число, парите са в твоята сметка. Доколко покриват месечните разходи на пенсионерите, е друга тема.

Както казах в началото, не съм богат и не мога да си позволя всичко, което поискам, но мога са се възползвам от много възможности, които не са достъпни за финансово недисциплинираните хора, които живеят от заплата на заплата.

Престанах да се правя на богат

Същественият напредък към финансовата свобода направих когато се отказах да бъда богат, или по-точно да се правя на такъв. Когато бях нает мениджър, имах добър стандарт на живот – висока заплата, служебна кола, самостоятелен офис, хубав дом, скъпа черна и бяла техника. Този живот не беше много реален, защото можеше да изчезне за миг (както се случи с мои колеги). Уволняват те и всичко свършва. Остава ти само 30-годишната ипотека, лизинга на колата и неплатените такси за частното училище на децата.

Всички тези „екстри“ на богатите си имат цена – времето. Получаваш висока заплата, но си почти по 24 часа на разположение на твоя работодател. Самостоятелния офис се превръща в златна клетка, а телефона в устройство за получаване на заповеди. Имаш пари, но няма кога да ги харчиш. Тогава започват да ти идват мисли като „Ще си купя тези скъпи обувки. Заслужил съм си ги след толкова работа. Веднъж се живее“. Също така, получаването на удоволствие в краткото свободно време е изключително скъпо. Когато имаш една седмица отпуска през лятото, ще гледаш ли цената на нощувка в хотела? Не, нали?

Когато напуснах работа, увеличих значително най-ценния си актив – времето. И сега работя, но мога днес да реша да си стегна багажа и да отида някъде на почивка или да си купя скъп мотор. Въпреки това няма да го направя, защото аз няма да дам просто пари за тях, а част от моето време на финансова свобода.

За мен вечна финансова свобода е трудно постижима и има много фактори, които могат да се променят, но може да си купим известно време и това не е толкова скъпо. Изисква дисциплина, търпение, да записваш разходите си, да спестяваш, да инвестираш, да рискуваш в определени ситуации и най-вече да вървиш по своя път, без да се сравняваш с другите. Ако искаш да станеш богат, принципите са различни, но за тях ще говорим в друга статия.

И така, как стигнах до тук?

Има няколко много важни принципа, които спазвах и те са универсални, независимо от доходите и положението, в което се намираме.

Винаги живей според възможностите си. Винаги.

Продължава на страница 2. 

Никога не съм си позволявал да си купя нещо голямо преди да го обмисля или да го планирам. Не съм се „изхвърлял“ при покупката на жилище и автомобил. В момента живеем със съпругата ми в апартамент в Перник и имаме две не много нови и скъпи коли. Ходим на почивка веднъж или два пъти в годината (но почти всеки уикенд сме някъде извън града), излизаме от време на време да се храним навън, дъщеря ни също не е отрупана със скъпи играчки.

Не ме съжалявайте. Не съм се лишил от нищо. Обиколил съм почти цяла Европа и част от Азия. Няма кътче в България, където не съм ходил. Бил съм в едни от най-добрите и скъпи хотели в Европа и съм карал луксозни коли (служебни или на приятели). Просто, това винаги е било съобразено със средствата, с които разполагам.

За мен времето и свободата са много по-ценни от материалните неща. Ще се съгласите, че е различно чувството да отидеш някъде на почивка, и да си на служебна командировка там. В единия случай се наслаждаваш на всяко нещо, не бързаш, а в другия – мислиш само за работа.

Не казвам, че този начин на живот е най-правилния и всички трябва да правят като мен. Има много хора, които са превърнали някои вещи в свои фетиши. Имам приятел, който от най-ранна детска възраст се интересува от коли. Той започна да ремонтира Москвич-а на баща си още в 5 клас, а на 20 години вече имаше професионална книжка за всички моторни превозни средства. Досега е карал автобус в градския транспорт, фадрома, багер, камион и още каквото се сетите.

Последния път, когато го видях си беше купил много мощна кола за 15,000 лева с кредит, въпреки че получава заплата от 1,000 лева и живее при техните. Дори не съм се опитвал да го съветвам да промени начина си на мислене. Знам, че за него колите са страст и това да притежава чудовище на колела с 450 конски сили е нещо съвсем в реда на нещата.

Следващия път когато си купувате нещо по-голямо се замислете дали може да си го позволите и дали то съответства на вашия стандарт. След това превърнете сумата във време. Струва ли си да си купите нещо, което не ви е толкова нужно, но ще загубите 5 години финансова свобода?

Планирай бъдещето

Нашият мозък не е създаден да мисли дългосрочно. Той не се е развил много от времето, когато хората са мислили ден за ден да са на топло и да имат храна. Едва с опитомяването на животните и развитието на растениевъдството, сме започнали да мислим за бъдещето в рамките на няколко години. С развитието на консуматорското общество и мигновеното удовлетворение, сме се върнали години назад в това отношение.

Но умът ни има и една мощна сила – фокуса. Ако започнем да мислим за нашето бъдеще и да го планираме, сякаш става магия и нещата започват да се случват. Преди да напусна работа, аз бях последния човек, който иска и е готов да започне собствен бизнес. Дори не виждах начини, по които мога да изкарвам някакви пари. Просто съзнанието ми мислеше в друга посока – кариерата и изкачването в корпоративната стълба. Когато осъзнах, че може да просто да се изкачваш по тази стълба, а да я притежаваш (макар и по-малка и нестабилна), всичко се промени. Непрекъснато виждах нови възможности за бизнес, нови партньорства и нови събития за предприемачество, които да посетя. Мозъкът ми вече не се ограничаваше да мисли само в рамките на моята професия, а излизаше много отвъд тях.

Следва на страница 3. 

Знам, че никой не може да предвиди бъдещето и да знае със сигурност какво точно ще му се случи, но ако определим поне посоката, ще сме в онези 5% от хората, които имат шанс да постигнат финансова свобода.

Избягвай кредитите, когато можеш

Като цяло съм против кредитите, защото те ограничават нашите възможности и правото ни на избор. Освен някаква част от сумата за основно жилище или за образование, другите причини за теглене на кредит ни правят по-бедни, а не по-богати. Сега лихвите по кредитите у нас са ниски, но печалбите на банките не намаляват. Знаете ли защо? Защото лихвата не е единствената цена, която заплащаме при тегленето на заем. Има много такси и комисионни, за които отиват хиляди левове, които може да похарчим по далеч по-добър начин.

Ако 50% от твоя доход отива за вноска по ипотечен кредит, а останалите за храна и плащане на сметки, колко пари може да спестиш за твоята финансова свобода? Това беше риторичен въпрос. Когато си купих жилището, в което живеем сега, нямах достатъчно спестени пари и се наложи да изтегля кредит. Вноската беше около 20% от моите доходи и чисто финансово не ме притесняваше особено. Това не важеше за ума ми. Знаех, че каквото и да правя, трябва да има пари за вноската в банката. Не можех да си позволя да остана за дълго без работа, защото можех да остана на улицата. Това ограничаваше изборите, които правех.

Когато погасих и последната част от кредита и станах кредитно свободен, някакво странно чувство ме обзе. Времето беше спряло – слънцето грееше по-силно, не чувах клаксоните от колите на близкото кръстовище и сякаш някакъв товар се махна от гърба ми. Тогава си обещах, че повече нямам да взимам кредити, освен ако наистина не е наложително.

И така, изводът за мен от тази статия е, че никога не е късно да започнеш пътя към финансовата свобода и рано или късно ще я постигнеш, ако живееш според стандарта си, планираш бъдещето и ограничаваш кредитите.

Има ли други неща, които са важни за финансовата свобода?