Най-големият "инвеститор" в американския дълг се отдръпва. Кой ще финансира рекордния дефицит?

Бюджетният дефицит на САЩ достигна рекордните 3,1 трилиона долара през фискалната 2020 г., завършила на 30 септември. Той се очаква да нарасне още повече, след като американският Конгрес се договори за втори пакет от икономически стимули срещу последствията от пандемията от коронавирус, пише Си Ен Би Си

Допълнителните разходи по новия спасителен пакет ще трябва да бъдат финансирани чрез издаването на повече държавни ценни книжа. Въпросът обаче е кой би ги купил? На фона на променящата се геополитическа картина, Китай, който доскоро бе най-големият притежател на американски ДЦК, в последно време намали инвестициите си в държавния дълг на САЩ.

„Макар че американската икономика постепенно се възстановява, разходите по борбата с пандемията от COVID-19 се трупат“, коментира Кристиан Мий, стратег по управлението на активи от Schroders.

Той отбеляза, че бюджетният дефицит на САЩ нарасна с цели 2 трилиона долара след приемането на първия пакет от стимулиращи мерки, целящ да смекчи икономическия удар от коронавирусната пандемия.

Според Мий ако Конгресът одобри нов план за стимулиране на икономиката в размер на трилиони долари, в комбинация с по-ниските данъчни приходи, може да изстреля дефицита по  Федералният бюджетен на САЩ до 20% от брутният вътрешен продукт на страната.

Китай ограничава собствеността си на американски облигации

Китай доскоро бе най-големият държател на американски ценни книжа, но нарастващото напрежение между Вашингтон и Пекин накара страната да намали инвестициите си в американския дълг и да изгуби първото си място от Япония през месец юни.

По данни на американското правителство, Китай е притежавал американски ДЦК на стойност 1,06 трлн. долара към месец август тази година, което е значителен спад в сравнение с притежаваните облигациите в размер на 1,24 трлн. долара в края на 2015 г.

„Макар че частните чуждестранни инвеститори продължават да купуват американски ДЦК, това не е достатъчно, за да компенсира анемичното търсене на институционално ниво“, коментира Мий.

Отношенията между САЩ и Китай започнаха да се влошават през 2018 г. след въвеждането на мита върху вноса на редица китайски стоки от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, което доведе до ответен отговор от Пекин и въвеждането на тарифи за американския внос. По-късно търговската война засегна и технологичния сектор, след като Вашингтон постави телекомуникационния гигант Huawei в „черен списък“, който забрани на редица американски компании да работят с компанията, включително и Google, чиято операционна система Android се използва от смартфоните на китайската фирма. Тази година пандемията от короанвирус доведе до нова ескалация на напрежението и до размяна на обвинения между Вашингтон и Пекин. Анализаторите смятат, че тези развития ще накарат Китай да диверсифицира валутните си резерви, намалявайки зависимостта си от щатските долари.

„Важно е да се обърне внимание на политическият елемент. Китай иска по-голяма независимост от САЩ, което означава намаляване на доларовите резерви“, коментира Алан Руски от Deutsche Bank.

Тази промяна в политиката бе илюстрирана през периода април-юли тази година, когато Китай утрои покупките си на японски държавни облигации.

Рускин също така отбеляза, че ситуацията днес е доста по-различна, отколкото преди няколко години. През 2014 г. поскъпването на юана се отрази негативно на конкурентоспособността на Китай, тъй като по-силната валута оскъпи китайските стоки и намали доходите от износа.

Тези по-ниски доходи, от своя страна, доведоха до ограничен ръст на резервите и до по-скромни покупки на американски ДЦК, коментира Рускин. Той обаче а категоричен, че политиката на Китай за намаляване на собствеността на американски облигации този път не се дължи на по-ниски доходи от износа.

Кой ще купува американски ДЦК?

Най-вероятните източници на нови покупките на облигации са няколко страни от Азия със „значителни“ валутни резерви, които са известни „с намесата си на пазара“, каза Мий, като акцентира върху Тайван и Сингапур, чиито резерви са нараснали значително от март насам.

„По ирония на съдбата, по-нататъшната слабост на долара може да стимулира централните банки на развиващите се страни да увеличат собствеността си на американски облигации, тъй като те често прибягват до покупка на зелени пари, за да ограничат твърде голямото поскъпване на собствените си валути“, добавя Мий.

Много от развиващите се страни имат икономики, зависими от износа, който страда, когато валутата е твърде силна. Като купуват щатски долари, те увеличават търсенето на зелените пари и съответно отслабват собствените си валути

Според Рускин Федералният резерв на САЩ вероятно ще трябва да увеличи собствеността си на американски държавни ценни книжа, ако Китай ограничи значително своите покупки.