Колко боли началoто?

Като се замислим, целият ни живот, ежедневието ни е изпълнено с множество малки начала - начало на деня, начало на работна среща, начало на спор или приятен разговор. Начало на хубав филм или началото на среща с нови хора. Целият ни ден е пълен с такива малки моменти, които в своето повторение, дори престават да ни правят впечатление. Те са елементите на един ден, на който му липсва само още нещо, за да бъде пълноценен или забележителен - нашата готовност да се вглеждаме в детайла, нагласата ни да усетим ценното и да го съхраним. Да преминем с отворени сетива през живота е най- ценното, което можем да си дадем сами на себе си по пътя към търсенето на упеха и щастието.

Но, както казват големите умове като Алберт Айнщайн, Исак Нютан, Наполеон Хил  - за постигнеш мечтата си, трябва да си готов, да платиш цената! А тя е свързана със силата на духа - и с няколко малки, и понякога трудни стъпки : Да имаш цел, да се стремиш към нея и всеки ден да правиш малки или по- големи крачки за да я постигнеш!

На всички ни е известна старата житейска статистика, която е в сила и днес, независимо от географските ширини, независимо от обстоятелствата, културата, бита и традициите на хората: от 100 млади хора - на около 25 години , които до един,  вярват, че ще успеят да постигнат щастие и богатство - след 40 години само един е наистина богат, други 4 са финансово независими, 41 все още ще работят, а останалите 54 ще са напълно разорени.

Истината е, че тези 5 са имали ясната цел, къде искат да стигнат и са били готови да платят цената  - вложили са труд, мисъл, въображение и най- ценният и невъзстановим ресурс - времето, за да го постигнат. Ако искаш да станеш лекар, учиш 15 години  като начало и след  това цял живот, за да станеш наистин добър!

Ако искаш да си летец, прекарваш между небето и земята хиляди летателни часове.

И пак Наполеон Хил и неговите 20 годишни проучвания на упеха извеждат максимата - За да си много добър в нещо, трябва да му посветиш 10 000 часа. 

10 000 часа и един ден, ДЕНЯТ НА НАЧАЛОТО! Онзи единствен и забележителен ден, в който взимаме решение и си поставяме ясна цел! Наясно сме, че това е нещо различно, че не прилича на нито един ден от предишния ни живот, защото е свързан с осъзнато решение, категорично действие и упорита  дисциплина! Да, дисциплина, която ни е нужна за да се превърне поредицата от малки крачки към целта в безапелационен навик за постигане на успех!

Всички знаем това, въпросът е колко боли началото , колко боли промяната  и колко трудно е да се разделим с лежерното ежедневие и да скочим в дълбокото?

Има болка, когато за пръв път поемаме въздух, за да започнем чисто физически житейския си път. Не ни е дадено да я помним, но учените твърдят че рязкото нахлуване на живота в гърдите ни с първата глътка въздух е свързано с болка. Но не се отказваме от живота заради нея.

Имаше болка, когато раждах децата си, но не бих заменила и една секунда от прекрасните 16 години, в които са с мен, за да си спестя няколкото дни болка. Имало е  болка , когато сме прохождали и падали често, но сме били  щастливи, когато достигаме края на пътеката! Има болка, когато се опитваме да придобиваме умения, има болка когато губим хора в живота си, но се радваме и ценим повече тези, които идват в него, за да ни направят щастливи.

Има болка, от която се учим и чрез която се променяме!

Тази болка е нужна, за да ни извади от статуквото и да ни направи по-добри, по-успешни и по-щастливи.

Може би боли толкова, колкото голяма е мечтата ти. Защото така ставеме други.

Все пак, „успехът идва не при нас, а при хората, в които се превръщаме за да го постигнем!“ 

Аз вярвам в това!