Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Кой, какво и защо не разбира за т.нар. „американски централи“

294665

На 17 юли от предаване на БНР се разбра, че министерството на енергетиката и Ей И Ес Гълъбово, които през 2006-2010 инвестираха, изградиха и сега са собственици на ТЕЦ Марица Изток 1 (МИ1), задълбочават съгласието си в това как да променят договора за изкупуване на електроенергията от централата. Съгласието е в начина на изчисляване на инвестицията и оперативните разходите по поддържането и производството на централата. Предстои да се уточни стойността на точните параметри, които подлежат на преговори.

По този повод изпълнителният директор на "Ей И Ес (AES) България" Иван Цанков каза: "Предложихме решение, което ще осигури електричеството в България за период поне за следващите 10 години и на голяма част от работните места в мините. Всички тези интереси на различни групи от обществото ще бъдат гарантирани чрез предложението, което върнахме обратно към правителството".[ii]

В същото време, в публичните изяви на представители на правителството (например по повод АЕЦ „Белене“, при отговори на парламентарни питания за съдбата на въглищните централи и др.) и на бизнес асоциациите продължават да твърдят, че „ние дадохме“ и „плащаме скъп ток“ на „американците“.

От ТЕЦ „Марица изток“ 1 и ТЕЦ „Марица изток“ 3 очевидно не могат да кажат всичко, което следва да се каже по тези поводи – хем не е добър тон, хем са в преговори, при които уважението към другата страна е общ етичен и практичен принцип.

Без да навлизам в тълкувания на терминологията, ще се опитам да обясня някои особености на онова, което следва да се отита при тези преговори.

ТЕЦ „Марица изток“1 и „Марица изток“3 като част от системата

Без ТЕЦ „Марица изток“1 (и вероятно ТЕЦ „Марица изток“ 2 и 3) електроенергийната система ще се разпадне (както се видя по-миналата зима и през март – април т.г.). Това е така по няколко причини. Средното производство на електроенергия въглищните ТЕЦ за крайно потребление след влизането в експлоатация на МИ1 през 2010 г. (с 8% - 10%) е между 35 и 45%. За разлика от АЕЦ тези съоръжения са по-бързо подвижни и по-евтини като първоначална инвестиция. „Подвижността“, способността на МИ1 да произвежда при различен коефициент на използване на горивото е приблизително същата като на ТЕЦ на природен газ – от 4 до 100%. Това позволява на „Мариците“ да запълват недостига на електроенергия и да заместват планирани или непланирани спирания на по-големи и по-малко маневрени мощности, каквито са реакторите на АЕЦ „Козлодуй“. Доколкото може да се съди по наличната информация през последните две години тази роля се изпълнява най-добре и предимно от МИ1 и особено от МИ3.

Важно е да се знае, че общата цена на инвестициите в ядрени реактори е много висока. Това прави тяхната маневреност по-неизгодна. Тази системна необходимост на „Мариците“ е добре обоснована в доклада на БАН за „Белене“. Освен това в „За поддържане на сигурността на електроенергийната система на България“ е казано, че за тази сигурност и за „създаване на условия за извършване на ремонтни дейности, агрегатите трябва да бъдат не по-големи от 350 MW и да са разсредоточени на минимум две отделни площадки“. Не бих се учудил, ако темата бъде доразвита и някой авторитетен специалист, който да обясни по-подробно за какво става дума.

Европейският контекст

На второ място, недоволните от договорите с Ей И Ес и Контур Глобал не разбират европейския контекст на проблема. А той е, че договорите се оказват в тежест не по вина инвеститора, а по други причини. Повечето от тях са политически – публично финансиране на други проекти и мощности, промени в законодателството и субсидиране на други енергийни подотрасли (най-често със същия тип договори за изкупуване на електроенергията).

Всички такива случаи в ЕС не се разглеждат като невъзстановими загуби, като „потънали гемии“, като “sunk costs”. Това са разходи, които, макар направени, вече не могат да бъдат възстановени по никакъв начин. Повтарящите се опитите за възстановяване на проекта АЕЦ „Белене“ са типичен пример за нещо, което в микроикономиката се нарича „за заблуда по повод загубените разходи и активи“ („sunk cost falacy“): губиш, но продължаваш упорито да правиш същото. Точно това се съдържа в съобщенията за разговорите между премиера Борисов и президента Путин, че „проектът трябвало да стане необратим“.

Методологията на ЕС за решаване на договори за изкупуването и други променени поради политически и регулаторни причини обстоятелства

още от Коментари
23
Вторник
Октомври