Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Какъв всъщност е истинският дух на капитализма

347

Немският социолог и икономист Макс Вебер

Снимка: Wikipedia

Известната работа на Макс Вебер "Протестантската етика и духът на капитализма" (1905) без съмнение е една от най-неправилно разбраните канонични творби, които се изучават, преразглеждат и почитат в университетите по света, твърди Питър Гош, професор по история в Оксфордския университет. Това не означава, че учителите и учениците са глупави. Това предполага, че това кратко есе, имащо много широк тематичен обхват, е написано от интелектуалеца на върха на неговото творчесто. Днес той би бил доста обезкуражен да открие, че творбата му е била използвана като елементарно въведение в социологията за студенти и дори за ученици.

Днес ние използваме думата "капитализъм" като че ли нейното значение е очевидно или сякаш идва от Маркс, но това не трябва да бъде така. Думата "капитализъм" е собствената дума на Вебер и той я определи, както му се стори подходящо. Най-често срещаният смисъл е просто модерност: капитализмът е "най-фаталната сила в нашия съвременен живот". По-конкретно, той контролира и създава „модерна култура“, т.е. набор от ценности, които ръководят западния човек от 20-ти век и по-голяма част от света през 21-ви век. Така "духът" на капитализма е и етиката, въпреки че без съмнение заглавието на есето би било малко плоско, ако звучеше като "протестантска етика и етика на капитализма".

Тази модерна "етика", или кодекс на ценности, се различавала от тези, които са съществували преди. Вебер вярвал, че всички предишни етики, т.е. социално приети кодекси на поведение, а не абстрактни изказвания на теолози и философи, са религиозни. Религиите дават ясни указания, как да се държим в обществото, в прости човешки термини, във формулировки, които са приети като морални абсолюти, задължителни за всички хора. На Запад това е християнството, а най-важната социална и етична наредба произлиза от Библията: "Обичай ближния си". Вебер не бил против любовта, но според него любовта била личен въпрос, царство на интимност. Като ръководство за социално поведение на обществени места, фразата „обичай ближния си“ изглеждала като чиста глупост и това била основната причина необходимостта църквата да говори на модерното общество с автентични религиозни термини да е непрактично. Вебер не би бил изненадан от дългото експлоатиране на лозунга "Бог е любов" в западната култура през 20-ти век, което е започнало още по негово време, нито че социалните последици от това бяха толкова ограничени.

още от Коментари
16
Неделя
Юни