Идва ли краят на ерата на глобализацията

Идва ли краят на ерата на глобализацията

Идва ли краят на ерата на глобализацията

Пандемията от коронавирус предвещава края на ерата на глобализацията. Това предупреди германският историк и ръководител на Института за съвременна история Андреас Виршинг, подчертавайки, че ситуацията с COVID-19 е довела до смайващо намаляване на мобилността в света почти до нула, пише националният ежедневник Die Welt, цитиран от Агенция "Фокус". 

"Има много доказателства, че 2020 г. ще остане в историята като началото на края на епохата. Въпреки че все още не можем да твърдим това със сигурност, вече има признаци, особено когато става въпрос за глобализацията", убеден е историкът. 

Виршинг, който е и ръководител на Катедрата по съвременна история в Университета в Мюнхен, е на мнение, че ерата на интернационализация и глобализация от последните 50 години, ще претърпи значителни промени, ако изобщо продължи да съществува.

"Международната мобилност - важен белег на глобализма - почти изчезна вече шест месеца, което просто е поразително. Международното разделение на работния процес, което усили глобализацията, ще бъде подложено на тест. Пандемията разкри зависимостта на Европа и Запада от азиатски стоки като маски или лекарства. Това няма да остане без последствия. Значението на националните държави, което за някои в ерата на глобализацията вече не изглеждаше толкова значимо, ще се засили отново", смята той. 

Според германския историк националните държави и подчинените им власти и институции са единствените играчи в областта на политиката и администрацията, способни да действат в контекста на кризата с коронавируса и да вземат решения за затварянето на границите. Нито една международна организация и асоциация, като СЗО или ЕС, не са били в състояние да предприемат ефективни мерки, отбелязва Die Welt.

Ерата на глобализацията, с широкото й заличаване на границите и нарастващото свободно движение на финанси, стоки и хора, се забави значително.
Според Виршинг пандемията от коронавируса трудно може да се сравни с предишни повратни точки. По време на последните големи грипни епидемии през 1957 и 1968-1970 г. са взети по-малко драстични мерки. 

"В този смисъл е вярно да се каже, че днес сме изправени пред най-голямото предизвикателство след Втората световна война. Не трябва обаче да забравяме, че падането на Стената и краят на комунизма с едно натискане на бутон промениха условията на живот на милиони хора в Европа. Но това беше политическо събитие и от съвсем различен калибър. Обществените настроения сега са твърде оптимистични и не отговарят на реалното състояние на нещата. Икономическото въздействие на пандемията ще бъде ужасно. Има опасност от продължителен срив в търсенето и голям брой фалити и разорения на фирми", казва той. Историкът се страхува и от "още по-ожесточени политически решения, въпреки цялото повърхностно единство". 

Виршинг прогнозира, че "границите ще имат по-голямо значение отново и можем само да се надяваме, че свободата на движение в Европа - едно от найголемите постижения на ЕС - няма да бъде нарушавана дълго". 

Историкът обаче не вярва, че пандемията ще промени радикално хората. Според него пандемията може по-скоро да се превърне в катализатор за вече съществуващите тенденции. "Това може да означава положително развитие, например за опазване на климата, технологични иновации или по-критично третиране на масовия туризъм", смята историкът. 

Кризата обаче може да провокира и социално неравенство и национализъм, предупреждава германският вестник Die Welt. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ