Повсеместен форсмажор може да блокира търговския обмен

Повсеместен форсмажор може да блокира търговския обмен

Повсеместен форсмажор може да блокира търговския обмен

Публично поет ангажимент от вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова към Камарата на строителите да внесе предложение за въвеждане на форсмажорни обстоятелства в сила за всички сектори на икономиката у нас предизвика вчера смут сред управляващата коалиция и разгорещени спорове в парламента. До момента няма внесено такова предложение, но потърсихме експертен коментар по темата какво на практика би означавала подобна стъпка и какво въздействие би предизвикала тя. Тълкуването е на адв. Галин Попов, главен управляващ съдружник на АД „Попов, Арнаудов и партньори“

Правният термин за форсмажор, предвиден в чл. 306 от Търговския закон, е непреодолима сила,  непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на конкретен договор. Възможно е в договора между страните да е предвидена форсмажорна клауза, която да урежда точно при какви извънредни обстоятелства страните може се позоват на нея.

Дори да не е налице такава клауза обаче, ако е уговорено, че към договора се прилага българското право, странните могат да се позоват на наличието на форсмажор, когато той настъпи. В такъв случай лицето, за което е налице непреодолима сила, ще може да не изпълни задължението си, без да търпи негативни правни последици от това.

По принцип за непреодолима сила се считат природни или други бедствени положения (земетресения, наводнения, пожари), войни, стачки, ембарго, блокади (на  пътища, граници  и  др.), производствени  аварии и др. Административни актове на публични органи, включително закони, също могат да представляват непреодолима сила например когато с тях се въвеждат някакви забрани. Всички тези обстоятелства биха имали реално правно значение, ако са довели до невъзможност да бъде изпълнено правното задължение по конкретната сделка.

За да е успешно позоваването на форсмажор във всеки конкретен случай следва да се прецени каква е реалната причина за неизпълнението. Най-общо, извънредните обстоятелства трябва да са възникнали след сключване на договора, а неизпълнението – след тяхното възникване и да се дължи именно на тях.

Ако търговецът е забавил изпълнението си по договора преди да е настъпила невъзможността, той няма да може да се позове на форсмажор.

Ако търговецът е сключил договора след възникването на непреодолимата сила, се приема, че той е можел да избегне риска, като не се обвързва договорно при създалите се извънредни обстоятелства и няма да може да се позове на форсмажор. Трябва да се обърне внимание, че форсмажорът е приложим при търговските сделки, но не и в тези между субекти, които не са търговци. При тях въпросът се решава на плоскостта на „последваща невъзможност за изпълнение“.

Следва да се отчетат и последиците от непреодолима сила. Ако в търговска сделка е доказана невъзможност, дължаща се на форсмажор, изпълнението както на станалите невъзможни задължения, така и на насрещните ангажименти, свързани с тях, се спира до отминаване на непреодолимата сила. Тоест, всички срокове, свързани с невъзможните за изпълнение задължения, не текат.

Не следва да се изпълнява както невъзможното задължение, така и насрещното задължение за заплащане на парична сума. Ако пък непреодолимата сила трае толкова, че някоя от страните вече няма интерес от изпълнението, то тя ще има възможност да прекрати договора.

По различен начин се уреждат последиците в случай, че в една сделка непаричното задължение е възможно, но този, който трябва да плати съответната цена е в невъзможност или е затруднен да го направи. Според действащото законодателство обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства не го освобождава от отговорност да покрива паричните си задължения. Това е така, въпреки че за времето на особените събития е възможно даден търговец да не генерира доходи и да има обективни затруднения.

В България честа практика е като доказателство за непреодолима сила да се използва сертификат за форсмажор от БТПП. Той се издава по молба на търговеца, изпаднал в обективна невъзможност за изпълни договорните си задължения по конкретен договор.

Евентуалното обявяването на форсмажор, който да  се отнася за всички сектори в българската икономика, би било в противоречие със самата идея на понятието за непреодолима сила. Това е така, защото последици като за форсмажор би имало, независимо от това дали за конкретен договор обстоятелствата са се променили по някакъв начин, в това число и дали са направили изпълнението му невъзможно. Допълнително, биха възникнали изключително спорни и неясни последици. Така например, неизпълнението на един договор би могло да направи невъзможно или да затрудни изпълнението на друг, свързан с него договор, в който доставчик е търговецът, получател на услугата по неизпълнения договор. Напълно реална ситуация е обаче този последващ договор да се урежда от друга юрисдикция, в която подобен форсмажор не се признава. В този случай търговецът вероятно ще носи отговорност за това, че не е изпълнил своите задължения. Имайки предвид правните последици от позоваването на непреодолима сила, обявяването на един генерален форсмажор, който да важи за всички сектори на икономиката и за всеки договор, би означавало, че за периода му се създава възможност никой търговски договор да не бъде изпълняван, т.е. на практика да спре търговския оборот.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ