Правото да се изключиш

Да работиш от вкъщи, значи да си на разположение непрекъснато - това е откритието на годината под знака на пандемията за много от нас. Затварянето на офисите, училищата и детските градини в пика на епидемията, заличи границата между работния ден и свободното време, а постигането на баланс между ефективна работа и пълноценно прекарано лично време се превърна в истинско предизвикателство. Ето така обществата на заетите още отпреди пандемията стигнаха до екзистенциалния въпрос трябва ли наистина да си на разположение на клиенти и работодатели в режим 24/7? 

Можем ли да сложим точка с претенцията да изключим телефона и компютъра в края на работния ден, без това да се приема като липса на мотивация и лоялност към работодателя и клиентите? Работодателите също започваха да си дават сметка, че качеството на работата и ефективността на служителите им се понижава с натрупването на умора и стрес и се увеличава рискът от грешки и пропуски.

Добрият пример

В някои държави, известни с активната синдикална защита, трудовото законодателство вече установява нови правила, за справяне с този проблем. Във Франция, например, през 2016 г. беше въведено задължение за работодателите да осигурят инструменти за изключване на електронните устройства на служителите в извънработно време. Наред с това, през последната година, все повече компании по своя инициатива въвеждат различни мерки, за да осигурят на служители си по-добри условия на живот при работа от дистанция, а оттам и по-високо качество на работата им. Една от големите френски застрахователни компании, чиито служители продължават да работят от дистанция вече почти година, още през юли 2020 г. въведе ограничение за изпращане на имейли след 18:00 ч. или в почивни дни. За да се осигури спазването на това правило, компанията проведе обучение на мениджърския си състав, а всеки от мениджърите разговаря със своя екип. В крайна сметка, тази мярка доведе до запазване на мотивацията на служителите и повишаване на ефективността и качеството на работата им през работния ден, независимо от натрупаната умора и напрежение от ограничителните мерки за справяне с епидемията, които във Франция в една или друга степен продължават и до днес.

Инициативата на ниво Европейски съюз

Въпросът е как може това право на откъсване от работата да се уреди по такъв начин, че да не зависи само от добрата воля на работодателя и организационните способности на служителя и може ли това да стане чрез единен подход за всички европейски държави? В отговор на това предизвикателство, в края на януари 2021 г. Европейският парламент прие резолюция относно правото на откъсване от работната среда, с която препоръчва Европейската комисия да приеме директива, уреждаща минималните изисквания за дистанционна работа в рамките на Европейския съюз с цел да се задължат всички държави-членки да въведат в своето законодателство правото на служителите да се „откъснат от работната среда“ в извънработно време като съобразят спецификата на съответната държава.

Какво означава „правото на откъсване от работната среда“

Правото на откъсване от работната среда (the right to disconnect) означава, че задължението на служителите да изпълняват задачи, дейности или електронни комуникации, свързани с работата им, като например телефонни обаждания, електронни писма и други съобщения, е ограничено само в рамките на тяхното работно време. Когато работният ден приключи, служителите могат да се „изключат“ от работния процес като не отговарят на съобщения, имейли и обаждания, а работодателите трябва да въведат подходящи механизми, гарантиращи „изключването“. Въпреки че идеята за правото да се откъснеш от работната среда се обсъжда отдавна, през последната година цифровизацията и масовото прилагане на работата от дистанция поставиха този въпрос на фокус и в крайна сметка доведоха до предприемане на конкретни инициативи на ниво Европейски съюз. Според доклади на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), 27% от участващите в проучването, работещи от вкъщи, са работили извън работното си време, за да се справят с изискванията, свързани с работата им. Наред с това, по време на ограничителните мерки, свързани с епидемията от COVID-19, над една трета от всички служители на ЕС са започнали да работят от дома си, докато преди това те са били само 5%. В резултат на това използването на електронните технологии за служебни цели се е увеличило значително, а цифровизацията на работния процес се е ускорила съществено.

Балансът между личен и професионален живот става приоритет

Според проучванията високите изисквания по отношение на работата и все по-големите очаквания, че служителите трябва да бъдат на разположение по всяко време могат да нарушат баланса между професионален и личен живот и да се отразят неблагоприятно върху физическото и психичното здраве на служителите. Хората, които работят дистанционно, често страдат от свързан с работата стрес и от нарушения на съня, главоболие, напрежение в очите, умора, тревожност и мускулно-скелетни проблеми. За работодателите това също представлява проблем – ако служителите са непрекъснато на разположение, възниква въпросът с уреждането на съответното заплащане за извънреден труд, повишават се рисковете, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, а качеството на работата спада. Следователно и работодатели и служители имат интерес да се намери приемливо решение, особено с оглед на това, че се очаква дистанционната работа, съответно цифровизацията, все повече да се използват в ЕС.

Пътят към установяване на правото на откъсване

Резолюцията на Европейският парламент относно правото на откъсване от работната среда е първата стъпка по пътя на въвеждане на конкретни мерки в тази посока в рамките на Европейския съюз. Въз основа на препоръките в решението, Европейската комисия ще изготви директива, която вероятно ще включва няколко основни елемента:

· Задължение за работодателите да осигурят спазването на работното време чрез "обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки служител дневно работно време", при спазване на правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни.

· Защита на служителите от дискриминация, по-неблагоприятното третиране, уволнението и други прилагани от работодателите мерки, имащи неблагоприятни последици, заради това, че работниците са упражнили или са се опитали да упражнят правото си на откъсване от работната среда.

· Съответно, ще бъдат предвидени и конкретни санкции за работодателите при нарушаване на правото на откъсване от работната среда.

Когато предложената от Европейската комисия директива бъде приета от Европейския парламент, държавите-членки ще трябва да приведат трудовите си законодателства в съответствие с новата рамка съобразно конкретните особености на всяка страна. В очакване на този момент, който вероятно ще дойде след няколко години, за всеки остава предизвикателството да намери баланс между ефективната работа и пълноценното лично време.

Автор: адв. Мария Михалева, aдвокатско дружество "Георги Попов и Ко", www.popov-lawfirm.com