Преглед на инвестициите и ефектите от дейността на ТЕЦ "Марица-Изток 3"

Мечти и реалност

Повод за тази статия е раздвижването – винаги похвално - на властите за търсене на инвеститори. Всички те – за VW, Hyundai или летище София - се описват като „исторически“, „най-значимите“ и „невиждани досега“.

Прегледът на историята показва, че има такива инвестиции и то не една. Тази в ТЕЦ Марица-Изток-3 (МИЗ)е по-голяма по размер от ангажимента по вложенията на сега водещия консорциум в съревнованието за концесията на летище София. Дори и в крайна сметка някой друг да спечели този договор, първоначалните инвестиции ще останат под или около началната инвестиция на МИ3. С натрупване и странични положителни ефекти МИ3 би била сравнима с мечтаната инвестиция на VW. Eто каква е историята.

Първите години

МИ3 е прехвърлена от НЕК на новия собственик през март 2003 г. Финансовото приключване на проекта е осъществено на 7 април 2003 г. Мобилизацията на работната площадка приключва през септември 2003 г. и първият блок (Блок 2) е изведен от експлоатация с цел рехабилитация на 29 октомври с.г.

Основните инвестиционни дейности са извършени през периода 2003-2009 г. Това дава възможност за пълноценна работа и за положително важно въздействие от работата на централата в смисъл на „омекотяване“ на въздействията на рецесията на 2009-2010 г.

Става дума следните инвестиции:

• През 2009 г. приключва цялостната рехабилитация на ТЕЦ „Марица Изток 3“.
• Рехабилитацията на Блок 2 е завършена през март 2006 г., а тази на Блок 1 – през април 2007 г.
• Блок 3 е рехабилитиран и пуснат в експлоатация през март 2008 г.,
• а Блок 4 и останалите работи по общите системи на централата са завършени и пуснати в експлоатация през февруари и март 2009 г.

Инвестиционната дейност включва и изграждането и пускането в експлоатация на две сероочистващи инсталации. Тези инсталации намаляват емисиите на серен диоксид (SO2) с 94%. Освен това са построени и пуснати в действие водни пречиствателни станции, чрез които са намалени вредните емисии, изпускани във водите и почвите. През 2009 г. дружеството получава и сертификат ISO 14001 за системата за управление на околната среда. Май това е първият такъв сертификат за ТЕЦ в България.

Последиците от дейността на МИ3 върху икономиката на България като цяло и върху икономиката на област Стара Загора са изцяло положителни. За да ги резюмирам, използвам финансови отчети на дружеството и данни на НСИ за периода от 2003 до 2017 г. (за който те са достъпни и окончателни).

Икономически ефекти за икономиката като цяло

• Генерираната самостоятелно от дружеството добавена стойност през периода 2003-2017 г. е 4 157.8 млн. лв.

Тя се получава от производството на електрическа енергия и от предоставянето на разполагаема мощност, както и от инвестиционната дейност на дружеството.

• По този начин дружеството допринася за 1.58% от брутната добавена стойност в индустриалния сектор (включително и строителството),
• 0.45% от брутната добавена стойност и 0.39% от брутния вътрешен продукт през разглеждания период.
• Казано по друг начин 63 предприятия с размера на МИ3 биха генерирали цялата добавена стойност в индустриалния сектор,
• а 222 предприятия с размера на МИ3 биха генерирали цялата брутната добавена стойност за страната за разглеждания период.

Общият размер на инвестициите (придобиването на имоти, машини, съоръжения и оборудване) през периода 2003-2017 г. е приблизително 1.35 млрд. лв.

• По този начин дружеството е допринесло за 0.51% от общите инвестиции (измерени чрез брутото капиталообразуване) в българската икономика.
• Следователно 194 дружества с размера на МИ3 биха извършили всички инвестиции в българската икономика през разглеждания период.

Когато се отчетат общите ефекти от дейността на дружеството, които включват пряко нейната дейност, свързаната с него дейност на доставчиците (основният доставчик са „Мини Марица Изток“ на лигнитни въглища), както и потреблението, което възниква в резултат на доходите, които получават работниците в дружеството и в неговите доставчици, тогава резултатите са още по-значими.

• Общият размер на непряката добавена стойност (генерираната от доставчиците на МИ3) за периода е 764.1 млн. лв., а потреблението на работниците на дружеството и на неговите доставчици е 422.6 млн. лв.
• Допълнителните инвестиции, които се генерират във връзка с дейността на дружеството и с използването на доходите на заетите лица, са в размер на 259.3 млн. лв.
• Така в резултат от дейността на МИ3 са извършени инвестиции на стойност 1 609 млн. лв., които се равняват на 0.61% от общите инвестиции през периода 2003-2017 г.
• Следователно приносът на МИ3 към добавената стойност на страната става 0.58%, а към БВП в страната е 0.5% (т.е. около 1/6 от средния икономически растеж на страната за последните пет години).

Ефекти за икономиката на област Стара Загора

Регионалният ефект също е значителен.

• За посочения период дружеството пряко е допринесло за 9.9% от инвестициите (измерени чрез разходите за придобиване на дълготрайни материални активи) в област Стара Загора. Това означава, че 10 дружества с размерите на МИ3 биха извършили всички инвестиции в областта.
• МИ3 допринася за 15.7% от брутната добавена стойност в индустриалния сектор в област Стара Загора.
• Делът му в брутната добавена стойност на областта е 9.1%, а в брутния вътрешен продукт е 7.9%. Така 11 дружества с размера на МИ3 биха генерирали цялата добавена стойност в Стара Загора.

Когато се отчетат непреките и индуцираните ефекти, съотношението на добавената стойност на МИ3 спрямо брутната добавена стойност в областта вече е 11.7%, а спрямо БВП на областта е 10.1% средно за периода 2003-2017 г.

Бюджетни ефекти

За периода 2003-2017 г. държавният и местните бюджети са получили преки данъчни и неданъчни постъпления в размер на близо 1.2 млрд. лева или 81 млн. лева средногодишен  ефект.

• За периода до 2008 г. общото фискално въздействие е средно около 42 млн. лв. годишно, но в годините на световната финансова и икономическа криза нараства значително до средно 94 млн. годишно.
• След 2014 г. вследствие на въвеждането на допълнителна неданъчна тежест по Закона за енергетиката средногодишният фискален ефект достига 132.5 млн. лева.
• Делът на постъпленията в местни бюджети в общият фискален ефект е 0.5%, но спрямо приходите в бюджета на община Стара Загора делът на платените общински данъци и разходите за външна корпоративна социална отговорност е над 1% от този бюджет.
• Насочената към външната среда програма за корпоративна социална отговорност (КСО) е генерирала повече от 1% от общите фискални ефекти.

С отчита на ефектите по веригата, приносът в централния бюджет по линия на данък доход на физическите лица е 412 млн. лв. за периода (27.45 млн. на година).

По видове приходи в централния и местните бюджети разпределението е следното:

• Близо 60% от фискалните ефекти от проекта МИ3 за 15-годишния период са свързани с преки и чрез потреблението постъпления от косвени данъци – ДДС и акцизи.
• 13% е делът на реализираните приходи от платени данъци върху печалбата,
• а 17% от общия ефект е свързан с осигурителни плащания към бюджетите на НОИ и НЗОК.
• Само за последните 3 години въведената 5%-на такса по чл.36е от закона за енергетиката е формирала 5% от общите фискални ефекти за разглеждания период и нейната тежест се очаква да се увеличава с бързи темпове.
• След прилагането на тази такса нейното въздействие на годишна база е 16-17% от реализираните приходи към бюджетите на публични институции.
• Данъците върху социалните разходи, които са пряк ефект, но по същество отразяват социалната програма на дружествата от групата през годините, представляват 0.34% от общите фискални ефекти за периода.
• Само свързаните със заплащането и социалното развитие на персонала ефекти представляват почти 12% от общото фискално въздействие за 15-годишния период.

В резюме: бюджетните приходи по линия на ДДС са най-същественият фискален ефект, с дял над 56% от общата сума, като в нея е включен и ефектът от потреблението на домакинствата (ДДС и акцизи). След тях за приходите по перо данъци върху социалните разходи и преките данъци.

Фискалните ефекти могат да се обособят и като такива, свързани с функционирането на бизнеса – 850 млн. лева, ефекти, свързани с работната сила 350 млн. лева и близо 15 млн. лева – местно въздействие по линия на КСО и платени местни данъци и такси.

Създадената пряка и предизвикана средногодишна заетост за период от 15 години (2003-2017 г.) е 4 280 души, от които почти 83% са работни места при преки доставчици и съпътстващи бизнес начинания.

Средната брутна месечна работна заплата за 15-годишен период е 2 291 лева, което е близо 3.5 пъти спрямо средната брутна месечна работна заплата за страната и за регион Стара Загора по данни на НСИ за същия период от време.

Фискалните ефекти по линия на персонала на пряко заетите са 147 млн. лева, а заедно с предизвикания бизнес – 350 млн. лева или близо 30% от общото фискално въздействие. Част от тези ефекти се реализират по линия на потреблението, което е 143 млн. лева за пряко заетите за целия 15-годишен период и около 400 млн. лева с отчитане на ефекта от заетостта при доставчиците и съпътстващия бизнес (по макро- и микроикономически оценки).

Постигнатият ефект е около 0.04% от общото потребление в страната за периода 2003-2017 г. Средната добавена стойност на един зает за периода е 436 000 лева годишно при 5 746 лева на един зает за страната като цяло. Средният фискален ефект на един зает е 105 000 лева годишно за същия период от време.

Вместо заключение

Ще се въздържа от прогноза какви биха били отрицателните последици за икономиката, ако по не съвсем изяснени причини правителството на България не извърши анализ на адекватността и не договори с ЕС работата чистите ТЕЦ (чиято работа е застрашена поради някои политики на Съюза) за период от поне до 2040 г.

Струва ми се важно само да подчертая, че търсенето на нови инвестиции не трябва да отвлича вниманието от запазването на вече работещите предприятия, независимо дали в енергетиката или някъде другаде, когато заплахата пред дейността им е регулаторна и политическа, а не практическа. 

Красен Станчев, доцент в СУ, председател на УС на ИПИ и управител на КС2.