Промени при командировките в чужбина

КОНСУЛТ

Елиминирането на вътрешните европейски граници и глобализирането на икономиката неминуемо води до повече бизнес сътрудничества на български компании с техни чуждестранни партньори. Това налага все по-често предприятия временно да командироват служители в чужбина – за дейности по определени проекти, за водене на преговори с чуждестранни партньори и др.

От началото на 2017 г. са в сила изменения на Кодекса на труда, касаещи именно командировките в чужбина. Тези промени на практика транспонират европейското законодателство в тази област. Бе приета и специалната Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Новите правила касаят командироването на служители, заети в частната сфера, в областта на предоставянето на услуги – например от ИT, телекомуникационни и застрахователни компании, банки, компании, извършващи строително-монтажни дейности и др. От обхвата на новите разпоредби са изрично изключени морските лица от търговския флот. Правилата няма да се отнасят и до служителите на учреждения и ведомства от публичната сфера (за тях остава приложима Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина).

Какво се променя с новите разпоредби?

1. Принципът на еднакво третиране

В новите правила е залегнал основният принцип за еднаквото третиране на командированите служители и поставянето им при условия на работа като тези, които са приложими за служителите на същата длъжност в приемащата държава.

Това означава например, че за срока на командировката трудовото възнаграждение на командированите служители не може да бъде по-ниско от средните ставки, установени за същата работа в приемащата държава. Информация за средните заплати ще може да се намира на съответните единни официални национални сайтове на приемащите държави.

Всъщност този режим беше приложим и досега, но се отнасяше само за командировки за период по-дълъг от 30 дни. Занапред уредбата ще се прилага за всеки случай на командироване, без оглед на продължителността му.

2. При командироване в чужбина – подписване на споразумение

Занапред за всеки случай на командироване работодателят и служителят следва предварително да подписват нарочно споразумение, в което да бъдат изрично посочени срокът на командироването, размерът на трудовото възнаграждение, продължителността на работния ден, дните на официалните празници в приемащата държава и други финансови условия във връзка с командировката.

Пътните пари за отиване до мястото на работа в приемащата държава и за връщането обратно ще са за сметка на работодателя. Той обаче няма задължение да плаща дневни и квартирни пари. Такива могат да се договорят само по взаимно съгласие на страните.

Тук е една от съществените разлики по отношение на режима на командировките в чужбина за служители извън сферата на предоставяне на услуги. При тях към брутното трудово възнаграждение

съгласно трудовия им договор се добавят пътни, дневни и квартирни пари при ставки, определени в Наредбата за командировките и специализациите в чужбина, но не се договаря заплащане като това на колегите им в приемащата държава.

Обратно, при командироването на служители при предоставянето на услуги работодателите дължат заплащане като това за същата или сходна работа в приемащата държава, както и пари за пътните разходи, но не дължат отделно дневни и квартирни пари. От това правило прозира изводът, че при командировките при предоставяне на услуги се приема, че обичайно дължимите възнаграждения в приемащата държава са на такова ниво, че покриват горепосочените пера.

В практиката обаче това заключение може и да бъде опровергано. Така например, да си представим, че служител на българска ИT компания получи предложение за командировка в Германия. Споразумението, което му се предлага, урежда редица въпроси, касаещи условията на труд, но не предвижда нищо относно настаняването му. При това положение служителят ще бъде изправен пред проблема с намирането на подходящо място за настаняване за периода на престоя му в чужбина. Към тези съображения може да се добави и това, че при командироването служителят бива откъсван от обичайната за него среда на живот, с която той е свикнал и в която вероятно вече си е създал съответните необходими удобства, и бива поставен в нова за него среда. От тази гледна точка от новите правила не става напълно ясно дали финансовите условия във връзка с командироването ще компенсират възникващите предизвикателства.

От друга страна, предвид факта, че трудовите възнаграждения в България са едни от най-ниските в Европа, то вероятно финансовите условия в приемащата държава ще са такива, че ще могат да компенсират възникващите неудобства във връзка с преместването и работата за съответния период на командировката в чужбина.

3. Командироване от друга държава в България

Реципрочен режим е установен за командироването на служители при предоставяне на услуги в обратната посока, а именно от държави – членки на ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария у нас. За тях следва да бъдат договорени условия на труд най-малкото като тези, които са приложими за служителите, изпълняващи същата работа в България. Когато условията на труд в България за съответния вид дейност са по-неблагоприятни от тези в изпращащата държава, се прилагат по-благоприятните условия за служителите.

Въвежда се и изискване за регистриране на всеки случай на командироване от страна на чуждестранен работодател в България. В тези случаи чуждестранните работодатели следва да уведомяват Главната инспекция по труда.

4. Относно заварените случаи

За всички работодатели, при които са налице заварени случаи на вече командировани служители (независимо дали от България в чужбина или от друга държава в България) се дава срок до 08.02.2017 г. да приведат отношенията със служителите в съответствие с новите правила. Това означава да сключат съответните нарочни споразумения с договорени условия на труд и възнаграждение, респективно да уведомят Главната инспекция по труда – в противен случай рискуват налагане на административни санкции.