Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Семейната каса: Общи пари или всеки за себе си

Стойне Василев е независим финансов коуч, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на книгата „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Дали ще управляваме сами парите си, дали ще имаме общ бюджет с нашата половинка или всеки от нас ще покрива различни разходи, е емоционално решение и зависи от много неща. Няма универсален подход, който да е подходящ за всички ситуации и видове взаимоотношения. В тази статия ще ви споделя какви начини има за управление на парите при една двойка и какви са плюсовете и минусите на всеки един от тях.

Как управляваме парите в нашето семейство

При подготовката за този материал, прегледах бележките си от работата с много двойки (семейни и без брак), които живеят заедно, разпитах моите приятели със сериозни връзки и прочетох мнението на десетки българи в социалните мрежи и специализираните форуми. Оказа се, че при половината двойки бюджетът е общ, а при останалите всеки партньор си харчи парите по собствено усмотрение. Изненадващо за мен, близо 10% от хората не знаят каква заплата получава половинката им (а и не ги интересува).

Като малки имаше един израз, че „кой предлага, той залага“ и затова в тази дискусия пръв ще споделя как управляваме парите в нашето семейство. Първите 6 години съм бил основно при баба ми и дядо ми, и те са ми дали първите уроци за парите. При тях парите бяха общи и стояха на едно място, въпреки че дядо ми Стойне (кръстен съм на него) получаваше поне 10 пъти повече доходи (заплата и миньорска пенсия) от баба ми. Аз също знаех къде стоят парите и често те ми казваха да взема от тях 5 лева и да им ги донеса. Нито веднъж не се изкуших да взема пари за себе си. При родителите ми нещата бяха по същия начин.

Когато ние с приятелката ми (сега съпруга) заживяхме заедно, приложихме същия модел. Тогава аз работех, а тя беше студентка, но винаги съм смятал парите за общи и Ади имаше равен глас с мен за това как да ги харчим. Нещата се промениха, аз напуснах работа, а тя расте в кариерата си, но по отношение на парите подходът не се е променил – заедно определяме какви суми да заделим по отделните пера от разходи и всеки от нас записва за какво е изхарчил парите.

За нас, плюсовете в този подход са много, а като минус бих посочил неудобството партньорът с по-ниски доходи да „иска пари за себе си“ или на този с по-високата заплата да се чувства „ощетен“. В нашето семейство преодоляхме тези негативи с лични фондове „И аз съм човек“, които всеки си събира и харчи както реши. Те са в рамките на около 500 лева и не се ползват често.

Едно нещо ни обединява (освен брака и дъщеря ни) – нашите общи цели. Независимо как управляваме парите с нашата половинка (общо или отделно), ако нямаме обща (или поне подобна) визия за бъдещето, то сме просто двама души, които живеят заедно и когато първоначалната тръпка отмине, ще е много трудно да останем заедно. Основните ни цели с Ади са свързани с финансовата, географската и времевата свобода, пътуванията, непрекъснатото ни израстване като индивиди и това да помагаме на останалите с нашите знания и умения.

Отделни бюджети

Този подход става все по-разпространен, особено сред хората от поколението Y, които сега започват да изкарват повече пари и не искат да ги делят, дори с половинката си. И да живеят заедно, тези двойки си имат самостоятелни бюджети и всеки партньор сам решава за какво ще си харчи парите, като заделя средства само за общите разходи като наем, храна, битови сметки и други.

Плюсовете на този подход не са малко, като на първо място е това, че споровете за пари се намаляват до минимум. Всеки от партньорите решава за какво да ги харчи и не може да обвинява другия за необмислени или излишни покупки. Това създава и висока степен на лична отговорност как да управлява личните си финанси – дали да спестява, да харчи до последната стотинка или да живее на кредит (или както се казва „волна програма“). Отделните бюджети спомагат и за повишаване на финансовата независимост. За разлика от общата каса, при този подход няма нужда да питаш някой друг дали да дадеш пари за това или онова.

Негативите на отделните лични финанси също са доста, особено за хората, които по една или друга причина получават по-ниски доходи. За една жена, която е по майчинство и втората година получава само минимална сума, ще ѝ е трудно да се издържа сама. Също, ако единият от партньорите остане без работа или има по-високи извънредни разходи, също ще бъде трудно да поддържа стандарта си. Не се рядкост и конфликти за това кой трябва да плати някоя сметка, на кого точно е кучето, кой е ударил колата и много подобни ситуации.

Този подход е подходящ за двойки, които са в началото на своята връзка и все още не са сигурни дали ще се получи. Също така, се предпочита от хора, които получават много по-високи доходи от своите половинки или имат много по-голямо богатство от тях. Така, те защитават своите интереси. Обикновено, при тях има предварителни споразумения с каква сума или процент ще участват в общия бюджет или какви разходи ще поемат.

Смесени подходи

Както нещата не са само черни или бели, така има и комбинирани варианти за управлението на семейните пари. Най-често срещаният вариант е партньорите в една двойка да знаят какви доходи получава половинката им и да си разпределят разходите – единият да плаща за храна, вноската по кредита и битовите сметки, а другият да се грижи за излизанията, развлеченията и за дома, например. Така се получава най-доброто от двата свята – всеки си има свои пари, но участва и в общите разходи. Това може да е пропорционална сума от неговите доходи, или да участват по равно в харчовете или с определен процент в тях.

Разновидност на този смесен метод е „Моите пари са си мои, а твоите са общи“. За съжаление, много дами (а и не малко мъже) го практикуват и очакват тяхната половинка да ги обгрижва по всякакъв начин, включително и финансово. Първоначално си мислех, че тези хора са основно паразити, но установих, че те също дават нещо в замяна на донора, който ги приема по-скоро като услуга, за която си плаща, а не като равностоен партньор във връзката.

Не са редки и случаите, в които само мъжът работи, а жената е домакиня и се грижи за дома и децата. Така се създава финансова зависимост и ако нещо се случи с партньора им, те нямат много опции, защото не са работили преди това, нямат финансова грамотност и трудно се оправят с парите, дори да осигурят друг източник на доходи. Имам няколко такива клиентки и преходът при тях е много труден и съпроводен с кризи и сътресения.

Както и да управляваме парите си, като общи с половинката, всеки сам за себе си или комбинация от тези два подхода, основното нещо е да не се чувстваме ощетени в тази ситуация и всичко да става с взаимно съгласие и разбиране. Поводи за спорове, свързани с парите, винаги ще има, но когато сме поставили основите на едно партньорство, те ще се решават бързо. Учете на тези принципи и децата си, защото те ще определят в по-голяма степен дали ще живеят добре от размера на доходите им.

още от Коментари
12
Четвъртък
Декември