Скок на сметките, несигурно снабдяване - идва ли електрически шок след Брекзита?

По-високи сметки, несигурност на снабдяването, спъване на енергийния преход: Брекзитът, който трябва да стане факт в петък, 31 януари, би могъл да предизвика нарушения на енергийния пазар във Великобритания.

Великобритания зависи до голяма степен от ЕС за снабдяването си с електричество: собственото й производство спадна през 2018 година с 1,6 % според най-новите разполагаеми статистически данни, най-вече заради постепенното затваряне на централите, които работят с въглища. То все още не е изцяло компенсирано от възхода на производството на енергия от вятъра. В резултат нараства вносът на електричество и на газ основно от Франция, Нидерландия и Ирландия и той представлява близо 40% от енергийното потребление на страната.

Няма съмнение, че предстоящото излизане от ЕС и от единния пазар на електроенергия крие рискове за и без това крехката електропреносна мрежа. Обединеното кралство преживя гигантска авария на електропреносната си система през август.

Все още не е ясно дали енергийният сектор ще стане част от преговорите тази година с Брюксел, а освен това разглеждането на сектора може да бъде отложено.

Британските власти твърдят, че без повече бавене трябва да се изработят "алтернативни варианти" за осигуряване на електроснабдяването.

Също като при други сектори, сред които и финансите, ще бъде необходимо да се осигури равностойна регулация, за да може да се изнася или да се внася електричество, като се спазват правилата за въглеродните емисии, така че страните, които дават по-чисто производство да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение.

Британският енергиен регулатор OfGem твърди, че дори при провал на търговските преговори няма да има "прекъсвания на потоците от електричество и газ".

Ако обаче не се стигне до споразумение, след като в края 2020 година приключат търговските преговори, ЕС може да реши да предпочете своите членки при пик на търсенето по време на жеги или големи студове, отбелязва Вейцзе Мак, ръководител на проект в изследователската компания Aurora, отговаряйки на въпрос на АФП.

"Солени" сметки

Несигурност около еквивалентните мощност, вероятност от въвеждането отново на квотите или на митата при сценария за провал на търговските преговори: обменът на електричество с Европа би могъл да стане по-скъп и да има "по-високи сметки за потребителите", обяснява пред АФП Джоузеф Дътън, от центъра за анализи E3G.

Обменът на електроенергия между ЕС и Обединеното кралство на практика се определя от система на търгове и не може да се изключи, че ще има определено предпочитание към страните членки в бъдеще. Без да пренебрегваме и въздействието от нов пристъп на слабост на британската лира върху сметките. През тази призма сдружението за пропагандиране на зелената енергия Eurelectric определя Брекзита като ситуация "губещ губещ", както за Великобритания, така и за ЕС.

Възпрепятстван енергиен преход

Заради несигурността около бъдещите еквивалентни мощности и трансевропейския обмен редица проекти за електрически интерконектори през Ламанша или по дъното на Северно море са поставени под въпрос и то най-вече тръгващите от Франция (Aquind и Gridlink).

Тези връзки са изключително важни за енергийната сигурност на Обединеното кралство: "по тях се доставят по-малко от 10% от електричеството, но те балансират търсенето и предлагането", отбелязва Джоузеф Дътън. С възхода на добива на електроенергия от възобновяеми източници и особено на офшорните вятърни централи, ще се наложи да се разчита на снабдяване от вън, ако не духат ветрове, и обратното - да се изнася излишъкът, който не може да бъде складиран напълно за разлика от въглеводородите.

По-малкото интерконектори биха могли да забавят енергийния преход на Великобритания, която се ангажира да достигне въглеродна неутралност през 2050 година, отлагайки закриването на газовите електроцентрали, играещи ролята на енергиен "план Бе".

Още повече, че Великобритания е въвела въглероден данък върху цените на електричеството, за да финансира енергийния си преход. Възможно е страната да реши да се откаже от налога, за да облекчи нарастващите сметки.

Франс прес / БТА