Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Welcome to the Machine

239

Петър Иванов е изпълнителен директор на Американска търговска камара в България

Днес всички говорят за Дигиталната революция, Индустрия 4.0, феномена на социалните мрежи. Говорят хора, които наистина разбират, но и такива които не разбират. Самият факт, че всички коментират идва да ни подскаже, че нещо се случва. Но всичко новo е добре забравено старо.

През далечната 1975 г. Пинк Флойд издаде албума си „Welcome to the Machine” още тогава те изпяха: „Добре дошъл синко, добре дошъл при машината. Къде беше толкова време? О, това няма значение, защото знаем къде си бил.“ и по нататък: „За какво мечтаеш днес? Няма значение защото ние ти казахме за какво да мечтаеш“.

Това ви звучи актуално и познато нали? На мен ми звучи плашещо! Само да си припомним, че през 1975 г. филмът „Матрицата“ още дори не е проект. Пинк Флойд печелят своята популярност заради философските и антисистемни текстове които създават за песните през седемдесетте години на миналия век, като тогава интернет още не се използва, търсачките ги няма, а социалните мрежи са само лексиконите в които учениците пишеха за своите любими филми и книги.

Интересно нали, а какво става днес, когато знанието девалвира, защото няма нужда да знаеш, когато всичко е в Мрежата. Не е нужно да се бъхтиш над учебниците и да търсиш книгите в библиотеките, когато всичко е на един клик разстояние.

Непроменен остава само човешкия манталитет, като неизменно остава само желанието за власт и контрол над останалите. Има едно интересно изследване, което показва, че днес по –малко от 10% от хората контролират 85% от световното богатство, като този процент е нараснал значително от средата на миналия век, както е намалял и процентът на хората които контролират световното богатство. На какво ли се дължи това, сещате се нали, на глобализацията и дигитализацията.

От друга страна, нашите деца са рожба на това поколение и дигитализацията им носи свобода. Те общуват по друг начин, играят на различни игри, започват бизнес без дори да го наричат така. Наскоро дъщеря ми (само на 17 години) ми сподели, че обувките ми са доста демоде и каза, че ще ми вземе едни от тъй наречените младежки марки, защото им е рекламно лице в един от популярните сайтове за споделяне. Каза ми още, че е изкарала вече една сериозна сума пари, защото имала много последователи, а също така правела дизайн на различни марки сноуборд!?  На хора от моето поколение това звучи абсурдно, но реалния свят се е преместил в Мрежата, а не е навън. Дори за човек като мен, който повече от 22 години съм работил за гиганти като Сиско, 3Com, US Robotics и Microsoft, a и съм компютърен инженер, това ми идва много.

От друга страна в Калифорния от 2008 г. има една компания която се нарича „Second Life” („Втори Живот“).  Всички сме гледали филма „Аватар“ или поне тези от Вас, които са прочели статията ми дотук със сигурност са го гледали. Ами това го има още отпреди 10 години. Човек, може да си създаде свой аватар и да има втори шанс, като бъде успешен във виртуалния свят, ако не е бил в реалния. Помните ли онзи филм с Брус Уилис „Двойници“, нали? Та, в „Second Life” може да си по-красив, млад и да си успешен, да имаш пари наречени Линден (крипто-валутите се появиха 5-6 години по-късно). Някои държави като Швеция са отворили виртуално посолство за Шведските Аватари?! Мога да продължа още и още, но не трябва да си голям пророк, за да видиш, че всичко което е написано или режесирано в научно-фантастичните романи и филми, рано или късно става реалност.

 

Истинския въпрос е: Дали сме готови за това?

Едва ли има еднозначен отговор, но едно е сигурно: сегашното устройство на държавите и бизнеса със сигурност не са готови. Питате ли се защо светът полудя, чудите ли се защо гигански компании изчезват, а икономическите кризи следват една след друга. Да си зададем и другия въпрос дали демокрацията, за която всички в Източна Европа се борихме, вече не е остаряла в сегашния си вид. Каква ирония, ние едва стигнахме до нея, а тя вече е остаряла. Колко често Ви се случва да дойдат избори и да не знаете за кого да гласувате, защото всички са еднакви, а може би утре ще гласуваме за този, който има най много последователи в мрежата?

От друга страна в бизнеса мрежата позволява най-добрите експерти да работят съвместно по проекти, които са изключително важни за всички нас. Те могат да са Глобалното затопляне, социални каузи или просто някой работи с друг човек заради неговите уникални качества и специфични знания, който никой друг няма. Само преди година и половина бях в MIT и един професор сподели, че първият такъв световен проект е операционната система с отворен код Linux създадена през 80. години на миналия век. Тя е създадена от програмисти, които не работят за една компания и не са били на заплата. Желанието на човек да направи нещо за другите е наистина е мотивиращо, защото колкото и да ставаме индивидуалисти, човекът е социално животно.  В една от Северните страни през средата на миналия Век са имали проблем с кръводаряването и решили да го направят платено. Това, което се случило е че започнали да имат още по-голям проблем, защото хората не го правят за пари, поне повечето от тях.

Ние не можем един без друг и „Слава Богу!“,  а мрежата свързва хората дори отдалечени на хиляди километри, които споделят едни ценности. Днес може да станеш  известен композитор, фотограф или художник само като споделиш това което си създал и моментално имаш достъп до милиони хора, които да си кажат мнението.

Мрежата ни дава свобода, но и взима свободата, защото всичко минава през сайтовете на корпорации, които се броят на пръстите на двете ни ръце. Пътя към знанието и света не е безплатен, а валутата с която плащаме е нашата персонална идентичност. Сигурно сте чули за GDPR и сте видели въпросниците, които искат вашето съгласие за какво ли не. Често дори не разбирате за какво ви питат, при положение, че така или иначе информацията ви трябва и тя вече е нашия наркотик, без който не можете. Така е когато остарялата политическа система, дори и най-демократичната като Европейския съюз се опитва да контролира дигитална икономика  от която печалбите са трилиони долари, а Европа дори е джудже в създаването на съдържание в сравнение с други континенти.А дали някой от вас се сеща коя би била най-луксозната стока в дигиталната ера? Не, няма да бъде дрон или смартфон, или супер-компютър. Това е нашата лична неприкосновеност. За да сме в крак с времето, ние сме принудени вече да сме дигитални в замяна за нашето лично пространство и интереси.

 

Но почакайте това не е всичко

За сега само хората печелят или губят. Само преди десетилетие супер компютъра Deep Blue победи Световния шампион по шах Гари Каспаров, защото в паметта му бяха заложени всички комбинации известни от шахматната игра събирани през всички години. Само преди няколко години група учени създадоха компютър, който знаеше само правилата на шахматната играта, но нямаше нищо в паметта си. За сметка на това той имаше способността да се учи от играта на хората. Само след четири дена, той стана непобедим за който и да е човек.

По-горе споменах дъщеря ми и как тя вече печели от дигиталната ера. Но какво ще кажете за професиите, които ще са ненужни след 3-5 години? Тези хора ще имат ли бъдеще? Решението, което се посочва е, че те ще трябва да се научат на нови умения, да са по-мобилни сменяйки работата си по-често и според мен най-важното: да вземат в свои ръце кариерите си и да не чакат някой друг да им помогне. Дигиталните умения ще са най-голямото предимство, като тук не говоря за програмисти или софтуерни инженери. Те, в комбинация с адаптивността ни към дигиталната динамика, ще ни прави по-способни, с повече свободно време за хобита, но и по-натоварени с информация и бързи решения.

Изводите оставам за вас.

Само ще  завърша със същия цитат, с който започнах от песента на Пинк Флойд: „Welcome to the machine!”

Автор: Петър Иванов
още от Коментари
16
Сряда
Януари