нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Защо Европа няма свой Netflix и Amazon Prime Video?

Снимка: Shutterstock

На фона на скорошният бум на сделки в медийната сфера в САЩ, включително придобиването на  Metro-Goldwyn-Mayer от Amazon за 8,5 млрд. долара и сливането между WarnerMedia и Discovery Inc., европейските магнати в развлекателната индустрия най-вероятно съжаляват за пропуснатите възможности през годините.

В продължение на пет години най-големите медийни компании в Европа търсят сделки по същата причина, по която го правят аналозите им отвъд океана – те се нуждаят от повече консолидация, за да могат да се съревновават със стрийминг платформите като Netflix, Amazon Prime Video и Disney+, пише Алекс Уеб за Блумбърг.

В почти всички случаи обаче тези опити не донесоха никакви резултати. Френският медиен конгломерат Vivendi SA, зад който стои милиардерът Винсент Болоре, не веднъж опита да изгради европейски аналог на Netflix, като всеки опит завърши с провал. Същото важи и за Mediaset SpA на бившия италиански министър-председател Силвио Берлускони. В същото време във Великобритания анализаторите посочват ITV Plc като най-вероятната цел за придобиване в сектора, но до днес тя продължава да е независима.

Икономическата реалност в стийминг бизнеса е такава, че той не може да бъде успешен без мащаб. Ако даден оператор оператор има бизнес в няколко страни, той няма нужда предаване, което да е хит във всяка една или няколко от тези държави. Достатъчно е това предаване да достигне задоволим брой хора, така че то да оправдае първоначалната си инвестиция.

Представете си, че сте продуцент, който иска да направи политически трилър от 10 епизода, който ще струва 100 млн. долара. Нека наречем този сериал Game of WandaCards. Netflix е достъпен в 190 страни. Ако GoWC успее да привлече 300 хил. зрители в САЩ и всеки един от тях носи приходи на компанията от 216 долара в рамките на три години (което е типично за компанията), то Netflix ще се нуждае от по-малко от 1000 допълнителни зрители на всеки един от останалите пазари, за да оправдае разходите по продукцията. Това са само 0,01% от около 9,4-те млн абонати на Netflix в Германия, според данни на Digital-i Ltd.

Проблемът на Европа е, че медийният й пазар е силно фрагментиран – над 11 хил. телевизионни канала, повечето от които все още се финансират чрез рекламното съдържание, икономически модел, при който стойността на всеки отделен зрител е по-малка, отколкото при стрийминг услугите. Дори най-разпространения в ЕС майчин език – немският, покрива само 95 млн. души, основно в Германия, Австрия и Швейцария. Това прави значително по-трудно оправдаването на бюджет от 100 млн. долара за дадено предаване.

Продуцентите, разбира се, биха могли да създадат предаване, което да опитат да продадат на чуждестранни дистрибутори. Пример за това е успехът на излъчвания по платената тв услуга SkyTV на Comcast Corp немски криминален сериал Babylon Berlin, който привлече фенове в САЩ, Великобритания и в други страни. Sky е единственото изключение, когато става дума за липсата на консолидация в Европа. Услугата се предлага в Италия, Германия и Великобритания, като на трите пазара тя разполага с общо 24 млн. абонати. Това и позволява едновременно да харчи повече за премиум съдържание и да продава права за международно излъчване на други оператори.

Мащабът е предизвикателство дивизията на Vivendi - Canal+, която разполага с 8,2 милиона абонати на родния си френски пазар и още 6 милиона в Субсахарска Африка. В сравнение с 204-те млн. абонати на Netflix и 74-те млн. на Disney+, Canal+ е изправен пред значително по-големи финансови рискове, когато продуцира сериали, тъй като те могат да не достигнат нужния брой хора. Компанията се нуждае от сложни споразумения за финансиране с международни партньори, като например Westdeutscher Rundfunk, Британския филмов институт или Фландърския филмов фонд, за да може да продаде правата за излъчване на продукцията на различни пазари. Същевременно с това Netflix може да финансира един сериал и мигновено да го направи достъпен в 190 пазара.

Това е отчасти причината Болоре да започне да разширява дела на Vivendi в Telecom Italia SpA през 2015 г. и да опита да придобие Mediaset на Берлускони през 2016 г. Той искаше да има по-голям пазар. И двата опита завършиха с провал. При първия италианците не се чувстваха комфоротно с идеята, че френски инвеститор ще контролира основната телекомуникационна мрежа на страната, а при втората проблемът бе в сблъсък на големи егота.

Създаването на общоевропейски конкурент на Netflix би отнело години, дори при сключване на множество сделки от подобен мащаб. Правилата, които имат за цел да осигурят медиен плурализъм, и  строгите регулаторни норми ще осигурят допълнителни затруднения.

В ЕС напредъкът остава бавен и разпокъсан: Mediaset притежава 12% от ProSiebenSat.1 Media SE, най-голямата частна телевизия в Германия, и обединява италианския и испанския си бизнес в ход, който може да проправи пътя към по-големи сделки. Във Франция RTL Group SA и Bouygues SA планират да обединят местните си телевизионни канали, финансирани чрез рекламно съдържание.

Докато обаче Netflix представя все повече европейски продукции, за да ускори растежа си извън САЩ, тези усилия на компаниите в Европа изглежда твърде малки и твърде закъснели. Анализаторите очакват американския гигант да генерира 5,8 млрд. долара свободен паричен поток през 2024 г., което е два пъти повече от ITV, RTL и Mediaset взети заедно. Става все по-трудно човек да си представи сценарии, при които повече сделки могат да помогнат на Европа да се съревновава ефективно със стрийминг гигантите от САЩ.

още по темата
още от Коментари