Защо не ни учат на това в училище?

Основната причина, поради която започнах да пиша за лични финанси и управление на пари преди близо 8 години, е че за това не се говореше много и темата беше табу. Докато в българските училища примерите в часовете по математика са за пълнене и изпразване на басейни през Х тръби, то PISA (международна организация за изследване знанията на учениците) вече включи финансовата грамотност в своите тестове. Резултатите в България не се особено добри. Зададох си много въпроси по тази тема и стигнах до някои отговори, които ще споделя с вас в тази статия.

Къде сме ние?

Преди около година беше извършено проучване сред 5,239 ученици от над 200 училища в цяла България (инициирано от Джуниър Ачийвмънт България) за тяхната финансова грамотност. Ето част от резултатите:

• 70% от учениците не разбират как се финансират заплатите в публичния сектор.
• 69% от учениците в гимназиите не разбират ефекта на инфлацията и реалния лихвен процент.
• Близо 60% от учениците в началното училище и около 45% от учениците в гимназиален етап не могат да преценят правилно промоции от типа „купи едно и получаваш второто на половин цена“.
• 47% от учениците в прогимназиален етап смятат, че няма разлика между дебитна и кредитна карта.
• 82% от учениците в гимназиите не се ориентират правилно за лихвите по различните видове кредити.
• 91% от учениците в средните училища не могат да изчислят сложна лихва за съответния период на олихвяване.

Времената се менят, парите се въртят

Преди в България беше така: учиш упорито, изкарваш високи оценки, намираш си добра работа, стоиш в компанията 40 години и накрая получаваш доживотна пенсия. Не е нужно да разбираш от пари и тяхното управление, защото получаваш толкова, че да си покриеш основните житейски нужди, а за всичко останало се грижи държавата – тя ти осигурява работа, жилище, безплатно образование и здравеопазване.

Нещата се промениха – сега всеки сам е отговорен за собственото си щастие и успех. Това не се харесва на всички и много хора все още не могат да разберат, че едно от основните умения, които ще им помогнат да постигнат целите си и да живеят по-добре, е именно финансовата грамотност и умното управление на парите.

В училище все още не се преподава тази тема, а се стимулира наизустяването на много (често безсмислени) факти и точното им възпроизвеждане. Творчеството и интерпретациите са сведени до минимум. Целта е ясна – да си намериш работа, на която да изпълняваш заповеди и да не противоречиш на хората над теб. За съжаление, всичко това е неприложимо в свят, в който хората сменят често работодателите си, искат да работят вкъщи (а не в офис), а държавната пенсия, която да им осигури достойни старини, е някакъв мираж.

Учителите са част от проблема решението

От общо 91,500 преподаватели в България, над 25,000 са в пенсионна възраст, а само 3,000 от тях са под 35 години, като средната възраст е над 53 години. Това са фактите. Повечето от тези преподаватели са учили по старата система, не са имали предмет „Лични финанси“, а и болшинството от тях самите не управляват добре парите си и разчитат само на държавата, за да осигури всички техни нужди. Учителите, с които съм говорил, не се чувстват подготвени да учат децата на финансова грамотност и се получава един омагьосан кръг.

Преди изобщо да си помислим за часове по управление на пари, е добре да насочим усилията си към подобряване на финансовата грамотност на самите учители. Ако те не се справят добре с тази материя, как ще учат децата ни?

Не възпитавайте децата си, а себе си

Ние научаваме много неща от нашите родители, които са ни полезни до края на живота ни. За съжаление, уроците за парите не винаги са от тях. Това няма как да стане, ако те самите не управляват добре финансите си. Ако майките и бащите на учениците живеят от заплата до заплата, непрекъснато взимат кредити и постоянно се оплакват от липса на пари, това ще се пренесе и върху техните наследници, които ще имат същите лоши навици по отношение на парите.

За да не слагаме „каруцата пред коня“, е добре да се помисли и за финансово образование на хората, които имат деца. Колкото и да разчитаме на учителите да подготвят наследниците ни за живота, това не е (само) тяхна работа, а преди всичко на семейството.

Лични финанси ли?

Образователната ни система и какво да учат нашите деца, са едни от най-чувствителните теми в България. Всяка година около първия учебен ден се започва една дискусия кои автори да се учат по литература. „Вазов или Вапцаров?“, „Да отпадне ли Ботев?“ и „Как така ще махат Паисий?“ стават основни теми в много медии, а родителите на учениците ги следят с огромен интерес.

В цялата тази суматоха, когато попиташ някого дали би желал неговото дете да изучава предмет като „Управление на личните финанси“ в училище, отговаря „Да, добре би било, но не тази година, защото децата са претрупани – дали да учи за матура, дали за изпити в гимназиите, дали да наблегне на езиците или да има време за извънкласни занимания“. Други отговори, които съм чувал са от типа „Аз съм го научил моето дете за парите. Ако ги има, знае как да ги похарчи“.

За да не бъде този проблем нерешен толкова дълго време, някой има полза от това, нали? Коя държава в света би имала интерес нейните граждани да са финансово неграмотни, да управляват лошо парите си, да си купуват неподходящи за тях продукти и да живеят на кредит? Кой печели от това? Всеки от вас ще се сети поне за няколко верни отговора (от финансовите институции до политическите партии), но по-важният въпрос е кой губи от тази ситуация. Губим всички ние и всеки от нас по отделно.

Какво може да направим?

Личните финанси затова са лични, защото всеки сам е отговорен за тях. Може да помогнем на себе си и на хората около нас, като се интересуваме повече от парите, тяхното управление, полезните навици, финансовите продукти и всичко, свързано с тях. Нека говорим открито по тази тема, а не тя да е поредното табу в България. Само така ще станем по-отговорни към нашите лични финанси, ще търсим информация за тях и ще сме по-разумни при тяхното управление.

Всичко е в нашите ръце.