нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Защо технологичните IPO-та процъфтяват в САЩ и Китай, но не и в Европа

Снимка: Guliver / Getty images

Изглежда, че въпреки всичко 2020 г. ще се докаже като добра за борсовите дебюти на фондовите пазари в САЩ и Китай с първични публични предлагания(IPO) на големи технологични компании като Palantir и Ant Group. Защото обаче Европа изостава в това отношение, пишат Райън Браун от Си Ен Би Си.

Континентът не е успял да произведе нито едно забележително IPO в технологичния сектор тази година, за разлика от 2018 г., когато на борсите излязоха стрийминг платформата Spotify и финтех компанията Adyen.

По данни на консултантската компания Pitchbook, тази година Европа е видяла само 26 първични публични предлагания, подкрепени от инвестиции от рискови капиталисти(венчър капиталисти). За сравнение от началото на годината в САЩ са се състояли 70 подобни IPO-та, а в Китай – 92. За 2020 г. европейските технологични IPO-та са успели да наберат средства в размер на 6,7 млрд. долара спрямо 72,8 млрд. за Китай и 118,18 млрд. в САЩ.

Разбира се, историите, идващи от технологичния сектор Европа, не са само негативни. Британската компания за електронна търговия  The Hut Group успя да набере 1,2 млрд. долара при първичното си публично предлагане миналия месец. Въпреки това, от базираният в Лондон венчър фонд Balderton Capital, който е сред основните инвеститори в компанията, признава, че до момента годината протича доста тихо за европейските технологични IPO-та.

„Няма съмнение, че Европейските технологични IPO-та изостават от тези в САЩ и Азия. Винаги е било така“, коментира пред Си Ен Би Си партньорът в Balderton Суранга Чандратилак.

„Имаше няколко добри дебюта тази година. Мисля, че може да има още“, казва той, като добавя, че макар през последните години да е имало впечатляващи листвания на европейски компании, много от тях предпочитат да дебютират на пазарите в САЩ, вместо на тези в Европа.

Защо Европа изостава?

Проучване на консултантската фирма McKinsey стига до заключението, че изоставането на Европа се дължи на няколко фундаментални проблема. Въз основа на анализ на данните на PitchBook, от McKinsey установяват, че Европа е отговорна за около една трета от стартъпите, създадени през последното десетилетие, но те представляват само 14% от т.нар „еднорози“ в световен мащаб – компаниите, които имат пазарна оценка от над 1 млрд. долара.

Този факт загатва за проблем с мащабируемостта. Макар че технологичната индустрия на континента е нараснала значително през последните години, някои стартъпи изпитват големи затруднения за преминаван на по-високите етапи на растеж на фона на проблеми с набирането на средства и привличането на талант. Според  McKinsey европейските стартиращи компании набират средно 8% и 13% средствата при Series-E и  Series-D рундовете на финансиране, които привличат американските им аналози.

Същевременно с това основателите на стартъпи в Европа се оплакват от правилата в региона относно възможността служителите на компанията да притежават акции в нея, определяйки ги като фрагментирани и по-неблагоприятни от тези в САЩ. В крайна сметка първичното публично предлагане се счита за „ликвидно събитие“ за служителите и ранните инвеститори, тъй като то им позволява да осребряват частично или изцяло инвестициите си.

Стабилни основи

В момента в Европа има няколко компании, които са по-близо до дебютиране на борсите от когато и да е било. В списъка влизат имена като pлатформата за парични преводи TransferWise и компанията за киберсигурност Darktrace.

Финтех компанията Klarna също се очаква да стане публична в близките години, след като миналия месец привлече 650 млн. долара финансиране в нов рунд за набиране на инвестиции, с което оценката й се повиши двойно от 5,5 млрд. долара на 10,6 млрд. долара. Главният изпълнителен директор на стартъпа Себастиан Сиемятковски заяви пред Си Ен Би Си, че дебюта на компанията на борсата вероятно няма да се случи в следващите 2 години. Той обаче изрази възхищение от нестандартното решение на Spotify за директно листване на борсата. При директното листване акционерите продават част от своите акции, вместо да емитират нови такива в опит да наберат допълнителен капитал.

„Наистина съм впечатлен от това, което Spotify направи с директното си листване. Намирам този подход за интересен и очаквам повече компании да го избират“, казва той.

По думите му обаче Klarna в добре позната марка в САЩ, преди да излезе на борсата, като за целта е необходимо още време.

Неговият коментар подчертава един от проблемите пред европейските стартиращи фирми – необходимостта от изграждане на международно присъствие преди борсовия дебют.

Какво трябва да се случи?

На най-базово ниво, това, от което се нуждае Европа, е очевидно – повече технологични IPO-та. Чандратилак казва, че увеличаването на броя на листванията в региона може да създаде „добродетелен цикъл“ от дебюти, при които ще бъдат привлечени повече инвеститори към европейските технологични акции.

„В Европа настина създаваме компании за милиарди долари. Трябва да се уверим, че те ще получат възможността да наберат както ранно, така и късно финансиране в Европа и да дебютират на борсите в Европа“, казва той.

Въпреки проблемите на континента, много технологични инвеститори остават оптимистично настроени относно перспективите пред сектора в региона. Ян Хамър от Index Ventures заяви пред Си Ен Би Си, че в Европа съществува „здравословен набор от възможности за първично публично предлагане“.

По думите му едно от големите IPO-тата тази година е това на основания в Дания производител на софтуер за видео игри Unity, а същевременно с това пазарните стойности на Spotify и Adyen наближават тази на Uber.

 

още по темата
още от Коментари