Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Журналистика или не? Уикилийкс има сложен статут в света на медиите

82

Снимка: Guliver/ Getty Images

След ареста на основателя на Уикилийкс Джулиан Асандж в Лондон, адвокатът му побърза да окачестви това като посегателство срещу правата на журналистите по целия свят, които искат да разкриват тайни.

Наистина ли обаче нещата са толкова ясни? Журналистика или нещо друго е Уикилийкс?

Отговорът не беше така очевиден, когато тази организация нахлу в общественото съзнание в самия край на миналото десетилетие след разгласяването на правителствени документи за войните в Ирак и Афганистан. Днес изглежда дори още по-малко очевиден.

Започнат през 2006 г. като виждане на австралийския хакер Асандж, организацията Уикилийкс предоставяше данни в суров вид, а не истории - неща като личните имейли на Сара Пейлин или списъци с членове на неонацистки организации. Хилядите паметни записки, грами и други документи за американските военни усилия разгласени, след като, както се твърди, Асандж е влязъл в заговор с Челси Манинг да проникнат в компютър на Пентагона, изведоха Уикилийкс на ново равнище. Някои гледаха на Асандж като на герой, а други като на изменник.

Във всеки случай това бяха бурни времена. Организацията Уикилийкс беше смятана за нов тип медийна организация, подхранвана от мощта на интернет и демократизирането на информацията.

"Има отчаяна нужда от работата ни", обясни представителят на "Уикилийкс" Сара Харисън в коментарна статия за в. "Ню Йорк таймс" от 2016 г. "Светът е свързан чрез неподотчетни до голяма степен на никого и на нищо властови мрежи, които обхващат индустрии и страни, политически партии, корпорации и институции. Уикилийкс хвърля светлина върху тях, като разкрива не само отделни случаи, а информация за цели властови структури", добавя тя.

Способите на организацията могат да бъдат - и понякога биват - разглеждани като заплаха за традиционните фундаменти на силата на журналистиката. Но през десетилетията и вековете журналистиката е включила в себе си много традиции.

Уикилийкс оказа влияние върху две позитивни тенденции за журналистиката през последното десетилетие, смята Лиза Линч, преподавател по журналистика в Университета "Дрю", която е писала за организацията. Според Линч този проект е изтъкнал важността на така наречената журналистика на данните, средство, ставащо все по-ценно. Тъй като "Уикилийкс" често пъти показваше готовност да си сътрудничи с традиционните медии за начина, по който разгласяваше данните си, организацията поощри медиите да си сътрудничат повече в гоненето на истории. Станалото известно като "Панамските досиета" разследване от 2016 г., което разкри офшорните финансови убежища на политически лидери, показа какво може да стане, когато журналистите се обединяват.

Но въпреки утопичните идеали реалният живот е по-сложен.

Информацията невинаги е само информация. Правителствените папки могат да разкрият военновременни информатори и да изложат на опасност живота на хора. Информацията освен това може да бъде превърната в оръжие с решения за това какво да се разкрие и какво не. Например: много хора погледнаха на решението на Асандж да публикува личните имейли на председателя на кампанията на Хилари Клинтън като признак за топли отношения с Русия и допринасящ фактор за избирането на Доналд Тръмп за президент.

Едни от най-видните журналисти в историята обаче също са били застъпници на някакви тези и са изразявали ясни гледни точки.

Ъптън Синклер, прогресивен "търсач на скандални истории" от началото на 20-и век, не криел факта, че изобличаването от него на месопреработвателната индустрия в романа му "Джунглата", е било опит да даде тласък за започване на реформи. "Целех се в сърцето на обществеността, но по случайност я ударих в стомаха", пише по-късно той. Днес медии от целия политически спектър, от "Нешънъл ривю" до Мадър Джоунс, от "Фокс нюз" до Ем Ес Ен Би Си, се смятат за журналистика - макар и правена от ясно доловима идеологическа перспектива.

Прибавете към това и възходът на писането в блогове и социалните мрежи, които позволяват на всеки, който има връзка с интернет, да използва понятието "журналист" и написаното от него веднага да се разпространи по света. Резултатът от това е неяснота кой е журналист и кой не.

В такава среда Асандж също представлява неясен образ.

"Още от самото начало имах проблем с това да го възприема като журналист", каза преподавателят по журналистика от Колумбийския университет Тод Гитлин, който често пише по темата за медиите. "Но той определено беше издател. Оказва се, че той беше не какъв да е издател, той беше издател, но с ясно доловима гледна точка. Неговата гледна точка е антидемократична", заяви той.

Определено Асандж, нееднозначна личност, на която много от демократите може и никога да не простят за ролята на Уикилийкс на изборите през 2016 г., не представлява фигура, будеща симпатии. Но дисквалифицира ли го това от правото да носи мантията на журналист?

"Хората сега имат доста по-различно отношение към Уикилийкс, отколкото през 2010 г.", заяви Линч. "Няма съмнение в това. Сега моето отношение към "Уикилийкс" е много по-различно. Това обаче не означава, че вече не ме е грижа толкова много за това, което ще се случва с Уикилийкс, каза тя.

Линч добави: "Ако започнем да чертаем рамки в съда кой е журналист и кой не е и разговорът стане за начина, по който Уикилийкс използваше информацията, може да получим несъзнателно предизвикани последици".

Дейвид Бордман, декан на факултета по комуникации на Университета "Темпъл" и председател на Комитета на репортерите за свобода на пресата, заяви, че има едно ключово нещо, което отличава Уикилийкс от останалите медии: обвиненията, че Асандж е действал незаконно заедно с Манинг за придобиването на документите за войните.

"Гледам на това като на нещо различно", каза Бордман, който е бивш главен редактор на в. "Сиатъл таймс". "Не гледам на това като на журналистическа организация", добави той.

Бордман разглежда делото на американското правителство срещу Асандж така, както то е формулирано към момента, като основано изключително и само върху действията на неговите действия с Манинг и затова не смята, че то е заплаха за журналистите. Други приемат подобна гледна точка като тесногръд прочит на случая - такъв, който може би е мотивиран от нехаресване на методите на Асандж и от разговора дали той изобщо трябва да бъде смятан за журналист.

Журналистът Глен Грийнуолд, за когото скандалите около разгласяването на информация изобщо не са нещо непознато, написа вчера в Туитър следното: "Ако си американска медийна звезда, която е прекарала две години в твърдене, че е изключително загрижена за свободата на печата заради долните публикации на Тръмп в Туитър за твоите приятели, но не надигаш глас като протест срещу това грубо посегателство срещу свободата на печата, тогава се погледни много внимателно в огледалото".

Дейвид Бодър от Асошиейтед прес / БТА

още по темата
още от Коментари
27
Четвъртък
Юни