Икономиката пред прага на златен век?

Прогнозите за надвиснала финансова криза напоследък се роят като скакалци. Те имат своите основания, най-малкото защото икономическите пророци не успяха да предскажат Голямата рецесия от 2008 г. и сега се боят да не пропуснат отново нещо голямо. Но има и друга гледна точка, която твърди, че в близко бъдеще ни очаква не апокалипсис, а икономически златен век. И я защитава не спекулант, който иска да ви продаде акциите си, а авторитетен и критичен учен.

Професорът в Лондонското училище по икономика Карлота Перес е автор на теорията за смяната на техно-икономическите парадигми. Доразвивайки идеите на Кондратиев и Шумпетер, Перес твърди, че световната икономика следва големи капиталови цикли със средна продължителност от 60 години. В момента според нея се намираме точно в средата на такъв цикъл и ако закономерностите от миналото се повторят, ни очакват поне 20-30 години на широко споделен просперитет.

Сега живеем в петия голям цикъл на капитализма, твърди Перес. Първият започва с Индустриалната революция, вторият идва с железниците, третият е на стоманата и електричеството, а до началото на 1970-те трае четвъртият цикъл на масовото производство и петрола. Днешният дълъг цикъл на информацията и телекомуникациите е възвестен през 1971 г. с първия микропроцесор на Intel.

Важният момент е, че тези големи цикли не са еднородни, а се състоят от три фази: първата, по определението на Перес, е „инсталация“, следва период на кризи и сътресения, накрая цикълът завършва със „златен век“. Инсталацията, образно казано, е времето, когато новите технологии се посяват и съзряват условията за обновяване на икономиката и обществото. Времето, необходимо за инсталация обяснява защо още не сме видели пълния потенциал на компютрите и умните устройства в бита и бизнеса.

Кризата е безценна: тя разрушава старата техно-икономическа парадигма и така разчиства пътя за новите неща. Според модела на Перес, кризата на петата вълна започва към 2000 г. с пукането на дот-ком балона и се усилва след 2008 г. с ипотечната и дълговата кризи. В сравнение с предходните цикли, сегашната кризисна фаза е по-упорита – продължава вече 18 години. Много компании постигат рекордни печалби, но на фона на много високо неравенство и възход на реакционните идеологии по света.

Ако ключът към бъдещето се крие в миналото, време е технологиите, инсталирани в края на 20. век да донесат просперитет на повече хора. Нужни са съгласувани действия на бизнес лидери и правителства, които да приложат прогресивни, съответстващи на времето политики. В противен случай още дълго ще се лутаме из лабиринта между старото и новото.

В интервю за сп. „Стратегия и бизнес“ Карлота Перес разсъждава защо толкова се бави „златният век“ на компютрите и интернет. Една от причините е увеличената продължителност на човешкия живот: бароните на петролния цикъл още държат властта и спират възможностите на по-младите технологични предприемачи. Дори по-важно е, че петият цикъл е виртуален, съответно успехът на компаниите не зависи от просперитета на мястото, където те са разположени. Така фирми като Apple и Amazon може да печелят милиарди, без да трябва да плащат данъци и достойни заплати.   

В това отношение обществото изживява регрес. През 1950-те и 1960-те бизнесът в развития свят осъзнава, че добрите заплати създават покупателна сила. Развитието на технологиите в следващите десетилетия е главоломно – но остава в коловозите на петролната ера. Информационните технологии, направили възможни глобалните фондови пазари и настъпващата роботизация, концентрират огромно богатство в малоброен елит. Подобна поляризация на богатството и възможностите, пред лицето на глобалната екологична криза, не оставя шанс за хармонично развитие на обществото.  

Почти всичко, което е нужно за новата златна ера, днес е налице. Разполагаме с достатъчно капитал и технологии, за да осигурим приемлив – всъщност невиждан досега стандарт на живот за цялото общество. Това, което Джон Мейнард Кейнс очакваше да се случи към 2030 г., чука на вратата: човечеството за пръв път в историята е в състояние да се освободи от икономическите си проблеми, за да се насочи към повече свободно време, удоволствия, култура. Ако поиска.

Ако държи на „ценности“ от ерата на петрола като алчност и краен индивидуализъм, бизнесът ще осуети собствения си възход. Впрягането на техно-икономическите сили в интерес на обществото изглежда непосилна задача, която изисква да се ограничат спекулациите, опазването на природата да се превърне в приоритет, енергетиката да се децентрализира... Изключително трудно е, но не невъзможно – все пак светът вече четири пъти е успявал да осигури, след дълбока криза, нужните условия за новото си развитие.