Рекламистката, която боядиса косите на американките

Снимкa: AD Blast

Само преди 70 години боядисването на косата е нещо непознато за повечето жени. Шърли Поликоф е рекламистката, която показва пред света това откритие, създавайки една от най-успешните рекламни кампании в историята, а с това и нова тенденция и цяла индустрия.

Шърли е родена в Бруклин, Ню Йорк, през 1908-а, след като родителите ѝ имигрират в САЩ, за да избягат от руската военна повинност. Тя е отгледана като момчето в семейството, заради неосъщественото желание на нейната майка Роуз да има мъжка рожба. В началото на ХХ век полът е определящ за заеманите от човека роли в обществото и този факт е важен за развитието на момиченцето.

Шърли се облича като момче, а само на 11 започва и първата си работа – като продавачка на дамски палта в дните преди Коледа за 3 долара на час. Година по-късно участва в състезание за създаване на кампания за Campbell’s Soup и въпреки че не успява да го спечели, това отключва у нея любопитството към рекламната индустрия. Така започва работа за списанието Harper’s Bazaar, където пише първата си реклама, а после трупа опит в агенции, чиито клиенти оперират в търговията на дребно.

През 1955 г. е назначена в рекламната агенция Foote, Coone & Belding, като ѝ е поверен току-що спечелен клиент – козметичната компания Clairol. По това време едва 7% от американките боядисват косата си, предимно популярни личности. Точно тогава Шърли създава рекламата “Does she… or doesn’t she?” („Тя прави ли го... или не?“) и това число се покачва до 50, а приходите на Clairol скачат от 25 на 200 млн. долара годишно. Това изстрелва и самата рекламистка на върха – тя става изпълнителен вицепрезицент и творчески директор на агенцията. Добитата след тези успехи разпознаваемост ѝ позволява да оглави и своя собствена агенция – Shirley Polykoff Advertising, Inc.

Поликоф е възприемана различно от феминистките – от една страна като пример, заради доминацията си в една мъжка индустрия, а от друга – като човек, който допринася за това жените да бъдат възприемани като сексуален обект, заради последвалите кампании като „Вярно ли е, че блондинките се забавляват повече?“, „Имам само един живот, остави ме да го живея като блондинка!“ и „Колкото повече се приближава той, толкова по-добре изглеждаш ти“.

Рекламистката се пенсионира след близо 70-годишна кариера и започва да се занимава активно с изнасяне на лекции в американски университети и изяви в медиите до смъртта си през юни 1998 г. Тя е носител на наградата Рекламист на годината на организацията „Рекламистките на Ню Йорк“, а през 1980-а е включена и в Залата на славата за реклама.

Автор: Габриела Беличовска

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ