Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Скритата цена на националното ни негативно мислене

23650

Христо Пирински е професор по финанси в University of Central Florida

Българите, откакто се помня, винаги са били настроени изключително негативно към България. И това е позицията, от която тълкуват всичко, което се случва в света: “Тук нищо не работи. Всички са корумпирани. Ние сме най-лошата страна в света.“

А откъде знаете? В колко страни сте живели? Разполагате ли поне с някаква статистика? До момента не съм получил задоволителен отговор от събеседниците си на тези въпроси. И постепенно започнах да разбирам, че това негативно отношение не почива непременно на някакви обективни факти, а е по-скоро въпрос на култура – рожба на светоглед, който се предава от родители на деца и от човек на човек.

В настоящата статия защитавам тезата, че това негативно мислене е изключително вредно и пречи както на развитието на нацията, така и на личното израстване на всеки един от нас. То е една от основните причини да сме на последно място по икономическо развитие в Европейския съюз. Както и една от основните пречки пред всеки от нас да реализира пълния си потенциал.

Някои хора ще се опитат да ме опровергаят, споменавайки т.нар. „статистически факти“. Повечето социологически проучвания и информационни агенции постоянно ни класират като най-неефективната икономика в Европейския съюз. Така че нихилизмът ни трябва да е правилен!?

Знаете ли как се правят тези класации? Корупцията и функционалността на институциите не са неща, които се забелязват лесно. Те се базират на проучвания на случайно избрани граждани от съответната държава – агенциите питат хора (включително експерти и предприемачи) какво мислят за съответната държава и правят измервания въз основа на получените отговори. Ако повечето граждани на съответната държава смятат, че тя е на дъното, проучването ще отчете именно това. Без значение дали е вярно, или не. Отрицателно ни отношение към самите нас предопределя отрицателното отношение и на другите към нас. Хората гледат на нас, така както ние гледаме на себе си. Нациите не правят изключение. Светът възприема страната ни по начина, по който ние сами се възприемаме.

Големият проблем обаче е, че веднъж отчетено, негативното класиране има действителни негативни последствия върху самите нас. Тези класации се озовават на бюрата на всички банкери и корпоративни директори по целия свят – от Ню Йорк до Хонконг. В резултат на това, инвестиционният риск на икономиката ни се увеличава, международните инвестиции намаляват и се налага да се борим с негативните последици от проблеми, които сами сме си създали.

В основата на всички бизнес отношения са имиджът и доверието. Компаниите инвестират милиарди долари всяка година, за да изградят добър имидж и позитивното отношение към своите продукти и услуги. Положителните нагласи са нещо изключително ценно. В България работим усилено, за да създадем негативно отношение към страната си, и съответно си понасяме последствията. Защо? Това няма смисъл!

Вредните последствия от негативното ни мислене се простират отвъд международната икономика. Негативизмът ни разяжда и отвътре като нарушава самочувствието ни и личната ни мотивация. Вярата, че страната ни е безнадеждно нефункционираща и хората са изначално корумпирани, дава морално „право“ на гражданите да се държат зле. Ако всички мамят и лъжат, измамата се превръща в норма. Ако всички са корумпирани, приемането и даването на подкуп също е приемливо.

Това води до едно лошо, но устойчиво равновесие. Хора, извършващи сенчести сделки, имат интерес да вярват, че страната наистина е нефункционираща и корумпирана. Това им създава илюзията, че те нямат избор – тъй като начина, по който те действат е единственият начин да се постигне нещо в тази държава.   

Онези, които са пасивни и не полагат много усилия, също имат интерес да вярват в нефункциониращата държава, защото тя предлага идеално извинение за пасивността им. Вярата, че системата не работи, отслабва вътрешната ни мотивация да работим и да се развиваме. Когато вярвате, че нищо няма да се получи, вие спирате да опитвате. Това е доста по-удобно, отколкото да поемем риска и отговорността да бъдем активни.

Негативизмът еволюира. Когато отрицателното отношение се сблъска с факти и аргументи, които го опровергават, то създава собствените си митове и усукани интерпретации на реалността. Например митът, че за разлика от другите източноевропейски народи българите не са се съпротивлявали на комунистическата власт и спокойно са понасяли теглото си, все още е широкоразпространен въпреки факта, че българското движение „Горяни“ оказва първата и най-продължителна въоръжена съпротива срещу комунизма в Източния блок. Друго често срещано погрешно схващане е, че българите са сред най-завистливите и неподкрепящи се хора в света. Личният ми опит, академичните изследвания и контактите ми с хора от десетки различни култури, по никакъв начин не подкрепят този мит. Всъщност в много азиатски и европейски култури се наблюдава много по-брутална конкуренция и много по-силен егоизъм, отколкото в нашата.

Или да вземем за пример конспиративните теории, че нашата държава и нашите спортисти и компании постоянно са саботирани от тайните общества и от Великите сили за да възпрепятстват развитието ни. Наистина ли!? Та ние сме на опашката. Кой би имал икономически интерес да ни саботира? Все едно в клас от трийсет ученици най-слабият да вярва, че отличниците в класа, заедно с учителите развиват сложни схеми, за да му попречат да си повиши оценките!? Това би било абсурдно. Но и това би било удобен начин за ученика да се освободи от всякаква лична отговорност.

Фатализмът е лошо извинение за това да поемем отговорност за собствения си живот. И ние често го използваме. В едно статистическо проучване на ценностите и нагласите на хората по света, един от въпросите оценява доколко респондентите смятат, че разполагат със свобода на избор и контрол върху собствения си живот. И тук България е на 5. място, отдолу нагоре, следвана само от Украйна, Албания, Беларус и Пакистан. Как едно общество може да постигне нещо смислено, ако смята, че не е в състояние да направи каквото и да било, за да промени посоката си на развитие?

Вярвам, че нашето негативно и самосаботиращо мислене е една от основните причини за бавното ни развитие като нация. То отключва ефекта на доминото – отрицателните вътрешни нагласи пораждат отрицателно външно отношение към страната ни, което допълнително засилва собственото ни усещане за непълноценност. В капана на този порочен кръг активността и социалната ангажираност на хората се разколебават. Оттам и цялостното ни представяне се влошава, което на свой ред оправдава поредната вълна от негативни нагласи. Това е един порочен цикъл.

Най-успешните хора и организации имат точно противоположното отношение – да търсят възможности да се развиват и да променят средата си към по-добро, независимо колко трудно това може да бъде. Те са благодарни и оценяват възможностите, създадени от другите. Такова отношение автоматично създава стимули за развитие, което да оправдае очакванията. Благодарният и положително настроен човек е активен и отворен към околните; отрицателно настроеният – в най-добрия случай е обзет от апатия.

Трябва ли да си затворим очите и да повярваме сляпо, че живеем в съвършен свят? Не, разбира се. Но и не трябва да вярваме в празни митове и легенди просто защото някой ни ги е казал. Действителността не съществува обективно и независимо от нашето мислене. Нашите убеждения формират действителността, в която живеем – явление, наречено от икономистите „самоизпълняващо се пророчество“. Ако вярваме, че обществото ни е неефективно, то става неефективно. Ако вярваме, че обществото ни е нoрмално, то става нормално. 

Представете си следния експеримент. От утре всички български граждани ставаме по-реалистични спрямо себе си и случващото се в страната ни. Ние вярваме, че не сме съвършени, но сме една способна и решителна нация. Имаме проблеми, но те не са по-големи от проблемите на повечето останали европейски държави. По-важното е, че тези проблеми са преодолими. Много скоро социологическите проучвания ще отразят това ново отношение. Рейтингите на страната ще се подобрят. Инвестициите ще се увеличат. Това, на свой ред, ще стимулира и вътрешната ни мотивация да работим и да се усъвършенстваме. И ситуацията ще се подобри. А когато това се случи, нашата положителна самооценка ще се засили още повече и другите страни ще забележат това. И тогава ... няма да има граници за способността ни да растем.

Ако вярваме, че сме добри, ние ставаме по-добри. Това е основно правило в психологията. Дължи се на това, че хората изпитват силно чувство на дискомфорт или т.нар. „когнитивен дисонанс“, когато едновременно вярват в две или повече противоречащи си представи. Ако човек изпитва когнитивен дисонанс, той или тя ще се опита да го смекчи, като промени едното от двете убеждения, които влизат в противоречие. В контекста на самооценката, ако вярваме, че сме по-добре, отколкото сме, ще се стремим да подобрим състоянието си, за да компенсираме конфликта между реалността и нашите възприятия. Ако вярваме, че сме по-зле, отколкото сме, ще ставаме все по-зле. Елементарно е.

Как обаче да променим културата си, която подхранва негативното ни мислене? Първо, трябва да знаем за вредните последици от негативното мислене. Ако вече сте го осъзнали, информирайте и останалите около вас. Процесът на промяна – и лична, и национална – започва с осъзнаването. Социалните медии биха могли да бъдат много полезни в това начинание – опитайте се да излъчвате положителни послания и да се придържате към конструктивна критика. Същото важи и за традиционните медии – потокът от негативни новини от България затруднява и най-големия оптимист, дори и да е твърдо решен да запази ведрия си дух. Технологията има голям потенциал да помогне в това начинание. Платформи като Uspelite.bg, Civi.bg, Гражданите, и Signali.bg допринасят за позитивната промяна на манталитета и трябва да бъдат подкрепени.

Силата на позитивното мислене трябва да влезе в учебните програми, да бъде рекламирана на билбордове, да стане част от слоганите на компаниите ни. Всяка компания и организация има мисия, в която може да се включат следните редове: „Очакваме от служителите си положително отношение и активност. Компанията има изграден механизъм за получаване на обратна връзка. Ако смятате, че компанията може да бъде управлявана по-добре, ви призоваваме да ни помогнете. Ако смятате, че нищо не може да се направи, е по-добре да напуснете. Пасивният негативизъм е разрушителен и няма място в нашата организация. Отразява се отрицателно на онези, които поемат отговорност и работят усилено да подобрят фирмата ни.“

Следващия път, в който понечите да изречете или напишете нещо цинично или негативно, спрете и помислете. Вече знаете какво представлява порочният кръг – опитайте се да го прекъснете. Колкото по-влиятелен и силен е един човек, толкова по-големи са неговите социални отговорности. В момента има една малка, но бързо нарастваща група от българи, които са активни и се опитват да бъдат положителната промяна, от която България има нужда. Присъединете се към тях.

 

Източник: списание „Мениджър“

Автор: Христо Пирински
още от Лица
16
Сряда
Януари