С искра в сърцето

Ето такъв човек беше Лъчезар Цоцорков - едно интервю от списание „Мениджър“, вместо "последно сбогом..."

- Господин Цоцорков, самомотивацията ли движи най-силно човека към успеха?

- Да, ако под самомотивация разбираме част от личностните човешки качества като амбиция, желание за успех, страст в работата, както и трудолюбие, възможности и професионален капацитет. Да не забравяме поговорката "Кой каквото си направи, никой друг не може да му го направи!". За мен това важи не само в негативен, но преди всичко в положителен план. Ако нямаш искрата в сърцето си, ако нямаш способността да мечтаеш и да поставяш цели пред себе си - който и да се опитва да те мотивира, няма да постигне особен успех. И обратното, няма по-силна мотивация за един човек от това да мечтае, да си представя своите мечти реализирани, да живее с чувството, че всеки ден, стъпка по стъпка, се приближава към тях.

- Какво най-много ви мотивира - ценности, цели или нещо друго? Вас лично кое най-много ви мотивира?

- За мен водещото винаги е била здравата обществена и личностна ценностна система, чувството, че си почтен, че постъпваш правилно, че си справедлив към себе си и към околните, че наистина правиш добро. Винаги са ме мотивирали мечтите, работата по конкретните цели, взаимодействието с другите хора около мен. Няма по-голям заряд от това да виждаш как нещо, което първоначално е изглеждало неосъществимо, постепенно се случва и добива съвсем реални очертания. Мотивира ме и страстта в работата, чувството за неотложност, с което винаги съм работил. Но също така и чувството за благодарност. Хората често имат склонността да забравят всичко хубаво, за което трябва да са благодарни на живота си, и се фокусират върху негативното. Аз съм си изградил навика мислено всяка сутрин да благодаря на Господ и на много хора за постигнатото и за чисто човешките неща в живота ми. Така всяка сутрин денят ми започва със съзнанието, че неслучайно съм постигнал онова, което съм искал, че усилията са си стрували и продължават да си струват… И в работата, и в живота за мен е мотивиращо да знаеш, че нищо не е толкова добро, че да не може да стане още по-добро, и че добронамерената, градивната критика и самокритиката винаги те водят напред.

- Защо толкова много се говори и пише за мотивацията на екипа и почти нищо за самомотивацията на отделните хора в екипа?

- Строго индивидуално е, а и сякаш много от хората не осъзнават необходимостта от това да изучават сами това, което наистина ги мотивира, да мислят за това, което ги окрилява и ги кара да стават все по-добри в това, което правят. Има хора, които цял живот чакат шефът да ги мотивира или някой друг да им оправи положението, а после недоволстват. Има доста хора, които са неудовлетворени от постигнатото, но едните от тях обвиняват околните за някакъв неуспех, а другите си дават сметка, че всичко започва от тях, и това ги движи напред. Във всеки добър екип обаче би трябвало да има лидер, човек, който да се самомотивира, а неговият пример да бъде толкова заразителен за околните, че дори и хората без никаква собствена мотивация да покажат най-доброто, на което са способни. Разбира се, добре е ръководителят да знае какъв е специфичният подход и форма за мотивация на всеки член от екипа и да го прилага.

- Как разпознавате силно мотивираните хора?

- Има живот в тях и излъчват положителна енергия, погледът им е прям и честен.

- Каква е ролята на семейството, родителите, средата, социалния статус, училището?

- Всички те са в основата на формирането на ценностната система, а за мен тя, както вече споменах, е в основата на всичко. Първите седем години са много важни, но също така са важни и образованието, средата, възможностите за развитие, които получаваш или които не получаваш. Има деца, които израстват в ограничения и това ги мотивира повече да работят, да се доказват на себе си и околните, да надраснат средата си. Има и деца, за съжаление, които са разглезени от прекалените възможности, които им дава един добър социален статус, или попадат в среда, където, вместо да се мотивират, те деградират. Затова изграждането на здрава ценностна система в обществото, в семейството, в училището, както и подкрепата, обичта - това е, което ни изгражда като хора, което ни мотивира и ни позволява да се самомотивираме за успех. Един проект, по който работя с приятелите от Реформ Юнион Клуб, е свързан с модела за ценностната система на успешната личност. След завършването му възнамеряваме да го представим на обществото.

- Смятате ли, че можем да променим самомотивацията за успех на нацията? Как може да се случи това?

- Можем, разбира се. Не само като показваме на всички добрите индивидуални примери, но и като инвестираме системно в развитието на младите хора и децата, като си зададем ясни критерии за успех. Първо трябва да си отговорим какво би било успех за нацията ни, каква искаме да е икономиката ни, какво да е образованието, здравеопазването, съдебната система... Аз напоследък работя и по едно изследване за факторите, по които се оценява конкурентоспособността на една икономика, на база на която инвеститорите решават в коя държава да направят своите инвестиции. Има съвсем точни методики и индикатори на международно ниво. А когато има индикатори, с които нещо може да се измери, значи то може и да се подобри. Трябва да структурираме и насочим нашите усилия, проекти и задачи по тези конкретни индикатори и да работим упорито, за да ги реализираме. Постепенно, ако всички гледаме в една посока и имаме дългосрочни стратегии - и управляващите, и бизнесът, и социалните партньори, ще имаме и успеха, който очакваме и заслужаваме като нация. Но ако всеки, който дойде на власт, си мисли, че едва ли не светът започва от него, ако няма приемственост и се зачертава всичко, което е сторено преди това, не ни чакат добри дни. Това е нещо като въпроса с мотивацията и самомотивацията. Може да викаме неволята и да чакаме някой отвън да дойде и ни оправи положението, но можем и сами да си помогнем, да си подредим държавата, да си определим целите и приоритетите и да вървим напред. Убеден съм, че само по този начин бързо можем да постигнем много.