Как да надхитрим детските страхове

Спомняте си десетки случаи, в които детето пиши и сочи нещо невидимо в ъгъла, под леглото или зад шкафа. Случва се да се буди с писък и да приказва уплашено или пък вечер не иска да остане само в стаята и разказва небивалици.

Не мога да забравя моята малка Яна как като истинска актриса ни разказваше, че щом с татко ѝ излезем от стаята и загасим лампата, вратата на големия гардероб се отваря и оттам изскачат разни „лелички“.

Това беше преди много години, когато филмът „Таласъми ООД“ не беше създаден. И нямаше как да е видяла работилницата за врати, нито косматото плашилище Съли, още по-малко гущероподобната и лукава Рандъл.

Яна разказваше страховете си с широко отворени очи, толкова разпалено, че убеди и сестра си в присъствието на въпросните лелички. А ние като разумни родители видяхме огромен зор, докато ги „прогоним“ от къщата.

Години по-късно порасналите ми дъщери често разказваха за „леличките“ от гардероба. Уж се смееха и шегуваха, ама все ни се струваше, че нещо реално ги е впечатлило, уплашило и е провокирало живописния разказ.

Реално-нереално

Много родители са се сблъсквали с нереалните „чудовища“ на децата си заровени на най-невероятни места.

Целия текст можете да прочетете на страниците на Новите родители.