По-щастливи ставаме, ако говорим по-често с непознати

Ние сме едни от най-социалните същества на планетата. Но когато се качим в асансьор, влак или градски транспорт, това се променя.  Умълчаваме се и напълно игнорираме хората около себе си. И едва ли се замисляме, че така пропускаме нов шанс да се почувстваме по-щастливи, пишат редакторите на Obekti.bg.

Учените Николас Епли и Джулиана Шрьодер провеждат няколко експеримента, чрез които доказват, че умишлено избираме усамотението. Причината? Защото погрешно мислим, че околните не биха искали да разговарят с нас.

Учените започват своето проучване с около 100 души – доброволци, намиращи се на гарата в Хоумуд, Илинойс. Разделят ги на три групи. На участниците от първата група им се казва да установят контакт с непознати, на тези от втората – да се държат дистанцирано, а на хората от третата – да спазват обичайното си поведение.

Втората експериментална група е помолена да попълни анкетна карта. В нея трябвало да предположи какво ще е нивото на щастие във всяка от трите ситуации.

След експеримента се оказва, че участниците от първата група се чувстват по-продуктивни и имали много по-приятно пътуване в сравнение с останалите. Разговорът на всеки от тях продължил около 14 мин. Но интересното тук е, че прогнозите, които предварително били направени от втората група, не били позитивни. Според тях, разговорите с непознати биха направили деня по-неприятен, а хората – по-непродуктивни.

Епли и Шрьодер провеждат подобен експеримент и в автобус. Прогнозите на участниците и този път се различавали от действителността и били негативни.

В друго изследване, проведено в чакалня, непознатите били интервюирани след това. Те споделили, че се почувствали по-щастливи от случайния разговор.

Резултатите са публикувани в Journal of Experimental Psychology.

Прочетете пълния текст на страницата на Obekti.bg.