нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Нова генна терапия използва парацетамол, за да пребори генетични заболявания

Lightspring / Shutterstock

Изследователи създадоха нов поход към генната терапия, който разчита на едно доста често срещано обезболяващо, наречено ацетаминофен (парацетамол), за да принуди редица генетични заболявания да преминат в ремисия.

Научният труд, публикуван в Science Translational Medicine, описва как новата техника е довела до успешното излекуване на асоциираната със затруднено кръвосъсирване хемофилия и метаболитното заболяване фенилкетонурия при мишки.

Подходът използва доброкачествен лентивирус както за да коригира мутациите, предизвикани от заболяването, така и за да вкара нов ген, който имунизира чернодробните клетки срещу потенциално токсичните ефекти на ацетаминофена. Благодарение на последното когато третираните клетки бъдат изложени на популярното обезболяващо, което може да бъде закупено без рецепта, те оцеляват (а останалите – не), продължават да се делят и да създават по-голям брой коригирани чернодробни клетки.

„Тази генна терапия премахва чернодробните клетки, в които не е вкаран терапевтичен ген – казва Маркъс Громпе, професор по педиатрия и молекулярна и медицинска генетика от Здравния и научен медицински университет на Орегон и един от авторите на проучването. – На практика отравяме нетретираните клетки с прекомерни количества парацетамол – достъпно лекарство, използвано от милиони хора по света. Освен това потенциалната токсично на ацетаминофена се контролира и не оказва перманентни щети. Приемането на парацетамол за коригирането на генетично заболяване е сравнително лек процес в сравнение радиационните лечения, на които пациентите трябва да бъдат подложени, преди да им бъде трансплантиран костен мозък например.“

Повечето генни терапии, включително Luxturna, която третира генетична мутация, водеща до слепота, и която през 2017-та се превърна в първата генна терапия за лекуване на наследствено заболяване, одобрена от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ, използва аденоасоцииран вирус (AAV) за да достави коригиращи гените молекули в ДНК-то.

Да, AAV работи добре при клетки, които не се делят, като мозъчните и очните. При останалите обаче тази терапия не е особено успешна. Така например когато чернодробните клетки бъдат третирани с базирана на AAV терапия, те мога да започнат да се делят и с течение на времето да намалят ефективността на генната терапия. Това създава особено големи проблеми при лекуването на генетични заболявания при деца, тъй като клетките на подрастващите се делят много по-бързо, отколкото тези на възрастните.

За да се преборят с тези ограничения в иначе популярната AAV генна терапия, някои специалисти използват различен тип AAV, който е създаден по такъв начин, че да се интегрира директно и изключително прецизно в хромозомите. Генните терапии, които използват въпросния подход (или този с лентивируса, подобно на Громпе и неговите колеги) са по-надеждни и позволяват нанасянето на генетични корекции дори и когато клетките се делят.

Освен това типичният подход към генната терапия не довежда до коригирането на всички клетки, което означава, че терапевтичният вирус трябва да се вкарва в тялото в големи количества, за да сме сигурни, че ще бъдат третирани достатъчно клетки. Добавяйки гени, които създават устойчиви на парацетамола клетки, тази нова генна терапия може да бъде администрирана в този, които са 10 пъти по-малки от сегашните AAV терапии. Освен това резистентността към парацетамола може да бъде интегрирана и в други генни терапии, включително тази с AAV.

Днес повечето по-сериозни заболявания на черния дроб се лекуват посредством чернодробни трансплантации. Громпе и колегите му обаче твърдят, че този техен нов подход ще редуцира необходимостта от трансплантации, ще доведе до лекуването на повече генетични заболявания при децата и ще намали разходите по генните терапии.

Освен това новият метод ще може да бъде приложен за лекуването и на генетични заболявания, свързани с чернодробни клетки, дори и тогава, когато заболяването не води до симптоми в черния дроб.

В момента изследователите адаптират своята технология, която на този етап е тестване единствено върху мишки, за приложение върху примати и се надяват, че скоро ще могат да я изпробват и върху човешки клетки.

Източник: Medical Xpress / Обекти

още от Наука и здраве