Детската самота - един обществен феномен

Детската самота е един все по-осезаем обществен феномен. Семейството все повече липсва, технологиите ни отчуждават. Родителите често избират големите градове, така детето се отдалечава от своите приятели. Други родители пък гледат децата си "по Skype", отивайки в чужбина. Това каза в сутрешния блок на БНТ детският психолог Младен Владимиров. Гост по темата беше и Даниела Колева, директор на програма "Закрила на детето" към УНИЦЕФ.

Според Владимиров родителите също често пъти са самотни, все по-често баби и дядовци отглеждат тийнейджъри. Mайки, бащи също все по-често сами отглеждат децата си, а това води до липсата на един или друг ролеви модел за най-малките.

Няма официални данни какъв процент от децата могат да се определят като самотни.

Националната стратегия за детето разглежда проблема за детската самота, наред с достъпа на децата до образование, здравеопазване, социални грижи, култура и др. "За нас в УНИЦЕФ е важно децата да участват в решаването на проблемите", коментира Даниела Колева.

Важно е самите деца да участват в решаването на проблема, не само учители и родители, както и как децата разпознават дали са самотни. Време да поговорим за децата не само на училище, но и как прекарват свободното си време, коментира Младен Владимиров. 

През свободното време децата извършват противообществени прояви. В това време те се чувстват самотни. Трябва да насочим усилията си към всички елементи за справяне с този проблем, които са свързани помежду си - както училището, така и семейството. 

Говорим за самотата на детето, но все по-често виждаме родители, които са самотни и много често това е майката. Това е важно. За мъжката идентичност на детето и момичешката увереност наличието на мъжката роля на бащата е важна, което има значение когато майка отглежда детето си сама. 

Самотата при децата се изразява и в това, че когато детето е обект на престъпление или когато трябва да извърши противообществена проява няма този човек, който да го спре. Когато се прави допитване по механизма за превенция на училищния тормоз, много млади хора споделят, че не се обръщат към родителите си или въобще не знаят към кого да се обърнат, когато те могат да бъдат очевидец или обект на престъпление.