Двете фарма асоциации у нас призоваха за по-добър достъп до лекарства

По-добър достъп до лекарства и подходящо лечение за българските пациенти. За това призоваха двете фарма асоциации в България - Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по време на осмия национален "Фарма форум", организиран от списание "Мениджър". За първи път двете фарма асоциации излязоха с общо послание към политиците, които в следващите години трябва да се обединят около темата надпартийно здравеопазване. 

"Това е исторически момент, защото досега не е имало случай, в който и двете асоциации да правят обща презентация. Да, имаме своите различия, но това, което правим днес е да ги загърбим и да се фокусираме върху общата цел", каза в началото директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев. 

Той постави акцент върху инвестициите в здравеопазването и по-конкретно върху лекарствената политика. Денев очерта основните неща, които трябва да се променят, за да може лекарствената политика в България да отговаря на основните нужди и цели, а именно постигането на по-добър резултат от вложените средства в лекарственото лечение. 

[[{"fid":"370270","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":497,"width":894,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

На снимката: Директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев

Продължителността на живота у нас в последните години се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко отколкото гражданите на петте най-големи държави в ЕС. Ако здравеопазването ни продължава да се развива с тези темпове, ще ни трябват 38 години, за да догоним сегашното ниво на продължителност на живота на европейските дължави и то, ако те стоят на едно място и не се развиват. Така че са ни нужни цели, които да поставим и преследваме тяхното изпълнение в следващите 10 години, посочи той. Смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България намалява, но все още е два до три пъти по-висока от тази в 5-те най-големи държави от ЕС. 34 440 българи умират годишно от ИБС и МСЗ спрямо 10 430 за същото население в 5-те най-големи държави от ЕС. 

Данните за исхемична болест на сърцето показват, че когато се влагат ресурси, могат да бъдат постигнати значителни подобрения. Страната ни обаче е на второ място по смъртност от мозъчно-съдови заболявания. По отношение на раковите заболявания се забелязва прогрес за изследвания период от 2000 до 2004 година и от 2010 до 2014 година, но пак има изоставане спрямо други европейски държави. Например, пациент, диагностициран в България между 2010 и 2014 с рак на белия дроб е имал два пъти по-малък шанс да преживее 5 години в сравнение с пациент със същата диагноза в 5-те най-големи държави от ЕС, показват данните, изложени от Деян Денев. 

По думите му, по-ниските нива на публичните разходи на България за лекарствени продукти са свързани с по-лоши здравни резултати. И даде конкретен пример - в България, публичните инвестиции в здравеопазване са почти два пъти по-ниски като процент от БВП спрямо тези в 5-те най-големи държави от ЕС. По-конкретно, ако у нас за здравната система се използват 4,2% от БВП, то в петте най-големи държави от Европейския съюз този процент достига до 8 на сто. Ако страната ни инвестира в здравеопазване същия процент от БВП както 5-те най-големи държави в ЕС, то увеличението на човек от населението ще е 90% или 570 евро повече.   

Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Разходите в България са за малко над 100 евро за 2019 година. Значително изостават в сравнение с петте най-големи държави от ЕС и от повечето източноевропейски държави. По отношение на ДДС-то върху лекарствата, в България той е 20%, като единствено Дания и Германия имат подобен данък добавена стойност. Във всички останали държави ДДС-то е значително по-ниско. 

Публичните плащания за лекарства като процент от общите публични плащания за здравеопазване не нарастват. 22% след ДДС са разходите за лекарствени продукти в общия здравен бюджет. В данните са включени разходите на НЗОК, на здравното министерство и на болниците  - средствата, които те отделят по клиничните пътеки за покупка на лекарства. 

[[{"fid":"370271","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":497,"width":888,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

На снимката отляво надясно: Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Тева в България и председател на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) и Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) 

От 2015 година действа механизъм на компенсация, според който Националната здравно-осигурителна каса заплаща лечение на здравно-осигурените лица всяка година на определена стойност. Индустрията обаче компенсира голяма част от това лечение. През 2015 г. този процент е бил 5% или 45 млн. лв., докато през тази година се очаква фарма компаниите да компенсират около 350 млн. лв. и така да достигне до 22%. На практика всеки четвърти човек, който се обръща към Здравната каса за помощ, ще бъде лекуван със средства, осигурени от индустрията. 

"Този процес на прехвърляне на разходите за лекарства от Здравната каса към индустрията заплашва да стигне до нещо като точка на пречупване, след която компаниите вече няма да могат да обслужват изискванията на здравната система. Ако мога да се изразя така, кредитираме около една пета  от разходите за лекарства и отсега знаем, че този кредит няма как да бъде върнат. Но задълбочаването на тази тенденция може да ни докара до сериозен проблем, който може да се случи пред следващата 2022 година", поясни Деян Денев. 

"Ние дълбоко вярваме, че може да се осигури оптимизиране на разходите и в същото време да се гарантира достъп до медикаментозно лечение. Това е стимулирането на максимално широка генерична конкуренция. Това е начинът, по който може да се гарантира оптимизиране и поетапно намаляване на цените, а в същото време и да се увеличи достъпът до лечение на нуждаещи се пациенти", коментира Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Тева в България и председател на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА). 

Според двете асоциации, по-добрият начин е да се стимулира конкуренцията както на генерични производители, така и на оригинални производители на лекарствени продукти след отпадане на патента. "Това е начинът, по който гарантираме оптимален достъп и поетапно намаляване на цените, което виждаме и в реалния живот", уточни Хаджидончев. 

[[{"fid":"370272","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":503,"width":888,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

На снимката: Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Тева в България и председател на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА)

Деян Денев обаче обърна внимание, че за здравеопазването са нужни както инвестиции в кадрите, така и инвестиции в съвременни технологии. "Вълнуващи иновиции ще се случват през следващите години. Българските граждани все още чакат доста, за да получат достъп до нови терапии. Около 32% от терапиите с новите лекарства, разрешени за употреба от Европейската агенция по лекарствата (EMA), са достъпни в България. Чака се около 650 дни и това не е в резултат на административните процедури в България, а често компаниите поради цялата тази съвкупност от ценова регулация, отстъпки, които трябва да се плащат и други, са обезкуражени да доставят новите лекарства до българските пациенти", обясни директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

По думите му, при пускането на пазара на нов лекарствен продукт, фарма компанията трябва да го осигурява абсолютно безплатнопрез първата година , даже в някои случаи на отрицателна цена, и едва след няколко години могат да се очакват приходи от него. 

Данните от общата презентация на двете фарма асоциации показват също, че по-лошият достъп до иновативни терапии води до увеличен риск от смърт от онкологични заболявания. Пациентите в 5-те най-големи държави от ЕС са имали достъп до повече нови онкологични лекарства от тези в България и са имали по-нисък риск от смърт от рак между 2015 и 2018 г.

По думите на Денев, има нови модели на реимбурсиране на лекарства, които могат да се използват, и така да подкрепят устойчивостта на финансирането на иновативни лекарства и да се разсрочи във времето този отрицателен ефект върху здравната система. 

[[{"fid":"370262","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":479,"width":861,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

"Не можем да говорим за иновации без наличието на генерични биоподобни медикаменти, които да освобождават ресурси, с които да се финансират иновациите", посочи  Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Тева в България и председател на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА). 

Според него хората с хронични заболявания у нас са изправени пред огромен проблем заради доплащането на лечението от тяхна страна. По данните, представени от двете фарма асоциации, в България доплащането от страна на пациентите е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС. Високото доплащане влошава здравните резултати, сочат изводите в презентацията, като стимулират ниското придържане към лекарствена терапия. 

Хаджидончев добави, че бъдещите народни представители в следващия парламент трябва да си помислят как да се увеличи реимбурсацията, как да се намали доплащането на лекарства от гражданите, за да може да се гарантира достъпът им до медикаментозно лечение. "Наличието на конкуренция между различни производители, допълнително води до намаляване на цената и това трябва да се стимулира. Това понякога е в противовес на административни мерки, било то ценови референции или механизма, който сега действа в Здравната каса. При този механизъм има друг риск - изтеглянето от пазара на доказани генерични медикаменти и това не трябва да се допуска. Само широка конкуренция между производителите може да доведе до оптимизация и в същото време да гарантира достъпа", обясни Николай Хаджидончев. 

От своя страна директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев изтъкна колко е важна дигитализацията в здравеопазването, тъй като това ще даде възможност системата да се управлява по-добре. 

Споделянето на информация и здравните анализи, според изложените данни, има потенциал да подобри ефективността на грижите за пациентите, да намали ненужните процедури и разходи, както и да намали разходите за лечение на хронични заболявания чрез прогностичен анализ - идентифициране на високорискови пациенти, което прави възможно ранната намеса. 

Двете фарма асоциации призовават политиците да се обединят по няколко важни въпроса през следващите няколко години: 

• Пандемията от COVID-19 показа, че не може да има силна държава и успешна икономика без добро здравеопазване.
• Ускореното развитие на нашата здравна система може да доведе до догонване на европейските здравни показатели в рамките на следващите 10 години.
• До 2025 г. България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции в лекарствена терапия с цел подобрен достъп до иновация и намаляване на доплащането.
• Спиране на тенденцията за прехвърляне на разходите за лекарствена терапия от НЗОК към индустрията чрез догонващо увеличение на бюджет за лекарства на НЗОК за 2022 г.
• Повишаване на възвращаемостта на инвестициите в лекарствена терапия чрез ускорена дигитализация, реимбурсация въз основа на  резултатите и подобрено придържане към терапията.

"Ако ние бяхме инвестирали в здравната култура на населението и те бяха овластени с подходяща, ефективна и достъпна информация, вероятно нямаше да бъдем сведетели на това нерационално отношение към лекарствените продукти. Безспорно инвестициите са изключително важни, но е важно и какъв ще бъде резултатът, каква ще бъде устойчовостта на тази инвестиция", обясни проф. Асена Сербезова, дф, председател на Управителния съвет на Български фармацевтичен съюз.  

[[{"fid":"370269","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":502,"width":888,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

На снимката: Проф. Асена Сербезова, дф, председател на Управителния съвет на Български фармацевтичен съюз

През 2000 г. Съветът на Европа приема че участието на пациентите и гражданите е неразделна част от системите на здравеопазване, изтъкна тя и добави: "Няма нужда да откриваме топлата вода. Просто трябва да анализираме едни практики и да ги приложим към спецификата на българската действителност". 

През 2001 г. Enlund и кол. (Финландия) установяват, че голяма част от проблемите, които имат пациентите с хипертония, се дължат на поведението на пациентите спрямо употребата на предписаните им лекарства. "Тоест, лекарите са свършили своята работа, направили са диагноза, назначили са лечение, но по статистика на Зветовната здравна организация, когято пациентът напусне лекарския кабинет, при правилно предписано лечение, съществува 50% вероятност човек да приеме неправилно лекарствата си. И държавите, които са го осъзнали и черпят данни от тези проценти, включват фармацевтите с тяхната социална роля, подкрепа на предписаната терапия, за да могат да овладеят тези грешки в лечението", обясни проф. Сербезова. 

Тя даде пример как в Щвейцария след проучване на придържането на пациентите към предписаната терапия, чрез въвеждането на електронно проследяване на приеманите лекарства, се установило, че т.нар. "резистентна хипертония" се дължи на непридържане на пациентите към терапията. 

Повечето фармацевтични услуги, касаещи контрол върху липидите са част от програмите за услуги за хора с диабет и хипертония, изтъкна тя. Данни на проучване LipPharm в Германия показват позитивен ефект при 60% от пациентите след намесата на фармацевтите. В Groningen фармацевтите използват напомнителни писма, за да подобрят придържането на пациентите към холестеро-понижаващата терапия. 

Сербезова припомни Националната здравна стратегия 2014-2020, според която отговорностите на фармацевтите в аптечната мрежа следва да се насочат към:

• Осигуряване на равномерно снабдяване с лекарствени продукти във всички населени места, съобразно конкретните нужди на населението;
• Ефективна промоция на рационалната лекарствена употреба и намаляването на свръхконсумацията на лекарства и полипрагмазията; 
• Ефективно въвеждане на концепциите за предоставяне на фармацевтични грижи, лекарствено консултиране и промотиране на здравословен и безопасен начин на живот; 
• Популяризиране на ползите от съобщаването на нежелани лекарствени реакции и активно включване на медицинските специалисти в процеса; 
• Изработване и приемане на програми, насочени към насърчаване на рационална лекарствена употреба и фармацевтични грижи в аптеките;
• Въвеждане на индикатори за проследяване на рационалналността на лекарствената употреба. 
   

Според д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз, нарастването на инвестициите в здравеопазване трябва да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната. 

[[{"fid":"370268","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":498,"width":893,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

На снимката: Д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз

"Всички сме наясно, че трябва да имаме възможност да проследяваме ефекта от всяко едно лечение, било то с лекарства, било то с прилагане на висока технология в болниците. Средствата трябва да отидат директно към тези региони, в които е ясно, че здравно-осигурителния модел не може да осигури добро количество и добро качество на лекари и медицински сестри", обясни Маджаров. По думите му, държавата трябва да се намеси и да инвестира средства в заплатите на медиците в по-малките населени места.

"Има два принципа, около които всички трябва да се обединим. На първо място достъпна първична здравна грижа, която включва и лекарски, и социални, и фармацевтични грижи възможно най-близо до дома на пациента и високотехнологична болнична помощ на ниво област, а в някои случаи като неврохирургията, на ниво регион", посочи Маджаров. 

Генерален спонсор на Осми национален Фарма Форум е: TEVA

Форумът се осъществява и с подкрепата на: SANOFI;  AMGEN;  Astellas

Медийни партньори на инициативата са:  bTV Media Group; dir.bg; REDmedia и PR Play

Всички събития, организира екипа на МЕНИДЖЪР, се провеждат в обезопасена среда, съобразно противоепидемиологичните изисквания в страната. Участниците и гостите ни са обезпечени с маски за лице Type IIR - най-високото ниво на защита за медицинска маска, предоставени от  ЕКСТРАПАК и индивидуални опаковки антибактериален гел за ръце Medix, осигурени от МEXON.