Галъп: Румен Радев, Мая Манолова и Слави Трифонов с най-голямо обществено доверие

Галъп: Румен Радев, Мая Манолова и Слави Трифонов с най-голямо обществено доверие

Галъп: Румен Радев, Мая Манолова и Слави Трифонов с най-голямо обществено доверие

Президентът Румен Радев, бившият омбудсман Мая Манолова и шоуменът Слави Трифонов са сред основните публични фигури, които продължават да се ползват с най-голямо доверие от обществото. Това сочат данните от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл“ - „Политически и икономически индекс“.

При Радев тепърва ще трябва да се регистрира влиянието на новия етап в отношенията му с кабинета, които вече създават определени рискове за част от популярността, отчитат социолозите. Манолова укрепва доверието си, макар и на сравнително по-ниски от преди нива след закономерния отлив при напускането на длъжността омбудсман и участието си в местните избори. Доверието при Слави Трифонов пък се колебае около познатите напоследък равнища от около една трета и две пети. Сравнително добри обществени оценки имат също Йорданка Фандъкова, Илияна Йотова, Бойко Борисов, Мария Габриел и т.н., отчита изследването. 

[[{"fid":"349227","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":492,"width":768,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Според социолозите, политическата криза, започнала в началото на 2020 година, видимо засяга публичния образ на властта – правителството, парламента, министрите и т.н. Водната криза, скандалите, протестите и т.н. явно създават определени рискове за управлението. 

За последните два месеца на 2020 г. доверието в правителството спада с 5 процентни пункта, с толкова се покачва и недоверието. С 6 пункта надолу между декември и февруари е доверието в парламента, отчита изследването. За последно подобни равнища на доверие спрямо парламент и правителство са били регистрирани по-отчетливо след избухването на т.нар. „Апартаментгейт“.

Сред членовете на кабинета премиерът Бойко Борисов продължава да се ползва с най-сериозно доверие – 24% към февруари, следван от Томислав Дончев с 22%, Красимир Каракачанов и Красен Кралев с 19% (с малко по-голям спад при Кралев), Екатерина Захариева с 18% и т.н. 8 пункта спрямо края на 2019 г. е спадът на доверието при Борисов. При повечето министри също се регистрира осезаем спад в популярността. 

[[{"fid":"349228","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":509,"width":768,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Новият екоминистър Емил Димитров през февруари се ползва с 16% от общественото доверие. Сходно е доверието и към председателят на парламента Цвета Караянчева. По-ниска е разпознаваемосттта при новия социален министър Деница Сачева – 8% при първото измерване.

По-ниската разпознаваемост обикновено е свързана и с по-ниско доверие. Затова и новият омбудсман Диана Ковачева, например, тепърва ще набира популярност. Популярността на еврокомисаря Габриел пък постепенно укрепва, отчита изследването. 

[[{"fid":"349229","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":506,"width":768,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Социолозите напомнят, че при интерпретацията на такива данни, следва да се отчете, че личното доверие не е оценка за вършената работа, а е по-скоро отражение на масовия политически вкус на обществото, както някои личности се ползват с естествено по-високо доверие заради заемани постове, например.

*Методология на изследването: Респондентите са интервюирани „лице в лице“, с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. Периоди на интервюиране: 1 ноември – 8 ноември 2019 г.; 29 ноември – 6 декември 2019 г.; 9 януари – 17 януари 2020 г.; 30 януари – 7 февруари 2020 г. Размер на извадка: 835/803/835/812 души. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. 

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ