Има ли шанс здравеопазването у нас да направи стратегически скок?

Инвестициите в здравеопазването трябва да бъдат в стратегическия дневен ред на всяко правителство, за да се постави необходимият акцент върху здравето на хората. Те са и абсолютна необходимост за гарантиране на дългосрочен и устойчив икономически растеж. Около тази позиция се обединиха участниците в проведена днес онлайн дискусия с представители на основните политически партии, на служебното правителство и на здравните власти на тема „Инвестиции в здравеопазването“. Тя се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

„Българското здравеопазване трябва да направи стратегически скок и да се приземи там, където е здравеопазването на много страни в Европейския съюз“, отбеляза модераторът на дискусията Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.

Забавените или недостатъчни инвестиции в здравеопазването водят до непряко нарастване на разходите за здравеопазване, както и дългосрочно намаляване на производителността на труда и БВП, гласи един от изводите в специален доклад „Здравеопазването като инвестиция“, разработен от Здравния комитет на американската търговска Камара. Той бе представен по време на събитието от Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA България и съпредседател на Здравния Комитет на Американската Търговска Камара

По думите на Чичов българската здравна система бележи осезаем напредък в последните 20 г., но все още трябва да догони средните европейски нива. В следващите 10 години са необходими фундаментални и структурни промени в тази сфера – увеличаване на инвестициите, на политиките за превенция и скрининг, за въвеждане на иновации в медицината и дигитализация на системата. Като цяло общите инвестиции в здравеопазването трябва да нараснат до 10% от БВП, както и да има по-ефективно разпределние на актуалните средства и прозрачно проследяване на разходите и прилагане на нови начини на финансиране. Стратегическите приоритети за развитие на здравеопазването трябва да обхващат инвестиране в превенция и скрининг, стабилизиране динамиката на работната сила, подобряване на извънболничнапомощ, въвеждане на дигитално здравеопазване, сочат препоръките на доклада на база направенит анализи в него.

Инвестициите в здраве са инвестиция в икономиката, стратегическият доклад на камарата дава холистичен подход и предлага част от решенията за така нужната реформа в сектор „Здравеопазване“, коментира Петър Т. Иванов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България.

Проблемите в здравеопазването са свързани с кадрите, с демографските тенденции, снабдяването с лекарствени продукти и въвежднето на иновативни терапии, отбеляза д-р Иван Маджаров, председател на УС  на БЛС. „Направеното днес в здравеопазването дава резултат след години, но няма време да се отлага“, допълни той.

Единство и обединение са ключовите думи в решаването на натрупаните проблеми в сектора, отбеляза проф. Асена Сербезова, председател на УС на БФС „Ние сме толкова силни, колкото сме обединени и толкова слаби, колкото сме разединени“, каза тя. По думите й стратегическият скок в здравеопазването може да се реши с промяна в мисленето.

Погрешно е здравната система да се разглежда като държавен разход, администрация или социално подпомагане, тъй като тя може да носи приходи и печалба по отношение на държавния бюджет, заяви служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров, който също взе участие във форума. „Ако ние сме достатъчно умни да разберем, че здравната система е икономика и трябва да се развива като такава, страната, освен по-добри здравни грижи, може да си осигурява и по-добри приходи“, каза министърът. Той обобщи, че оттук нататък в цял свят инвестициите ще се насочат в удължаването и подобряването на живота на населението, развитието на високите технологии ще се насочи в медицината. Това е икономика, която не зависи от природните ресурси, а от нашия ум и потенциал, обясни д-р Кацаров.

Достъпът до здравни грижи у нас е свободен, но физическият достъп на българските граждани до тях е нарушен поради недобрата инфраструктура, а миналата година вследствие на COVID-19 се е нарушил и психологическият достъп, посочи проф. Петко Салчев, управител на НЗОК.

Той засегна и въпроса за доплащанията за лекарства като изрази мнение, че всички лекарства до 20 лв. трябва да се реимбурсират на 100% от касата, тъй като за тях именно се правят най-големите доплащания от страна на пациентите.