Какво ще се случи с българския лев в чакалнята на Еврозоната?

Какво ще се случи с българския лев в чакалнята на Еврозоната?

Какво ще се случи с българския лев в чакалнята на Еврозоната?

Менда Стоянова и други депутати от ГЕРБ внесоха промени в закона за Българската народна банка, с които се обезпечава прилагането на европейските актове във връзка с процеса по присъединяването на страната ни към валутно-обменния механизъм, по-известен като ИЕРЕМ 2. Така България привежда в съответствие законодателството си, за да може да влезе в чакалнята на Еврозоната, където в следващите две години ще се тества стабилността на българския лев. Той ще бъде конвертиран при утвърдения курс. Какво се случва с валутния борд и готова ли е България за тази крачка към Еврозоната?

„Това при какъв курс ще влезе България в ИЕРЕМ 2 и след това е еврозоната, ще е обект на преговори. Това се променя и оттам възниква притеснението възможно ли е да има някаква девалвация на лева, което означава по-висока инфлация, на практика някакво обедняване на населението вследствие на някакво превалутиране“, коментира Георги Вулджев, икономист от Ескпертен клуб за икономика и политика в ефира на БНТ.

Според него основното притеснение е, че може да се обезцени лева. „Това в други случаи не се е случвало, но не означава, че няма никакъв риск. Ако се девалвира лева, това би довело до оскъпяване на стоките в страната“, каза още Георги Вулджев.

Той коментира изменение на член 29 от Валутния закон, който касае валутния курс на лева спрямо еврото, който не бил подложен на обществено обсъждане.

„Към този закон се добавя и една алинея 3, според която курсът в момента, в който влезем във валутния механизъм ИЕРЕМ 2, курсът между лева и еврото на практика ще стане обект на преговори както е според изискванията за присъединяването във валутния механизъм. Това не беше подложено на обществено обсъждане“, възмути се Вулджев.

Законодателната промяна коментира и икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

„Най-добре е законопроектите да се вкарват от Министерски съвет. Това показва политически ангажимент на управляващото мнозинство и на правителството. Второ, процедурата да е по-публична. Разбира се, това, което видяхме, показа, че не може да има тайна процедура в България“, добави икономистът Лъчезар Богданов.

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ