Технологиите и бъдещето на здравеопазването

Кои процеси ускорява кризата, предизвикана от COVID-19, докъде стигна България в трансформацията към цифрово здравеопазване и как технологиите помагат на сектора – това бяха основните акценти на дискусията в последния трети панел от Осмия национален Фарма Форум на „Мениджър“, модериран от проф. Силвия Илиева, директор на Института „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) към Софийския университет.

„Нашата същност и нашата отдаденост към пациентите остават. Грижата продължава с името Тева, продължаваме да изпълняваме мисията си да предлагаме достъпни и качествени медикаменти за българските пациенти.“ Това обяви, главният изпълнителен директор на Тева в България, Николай Хаджидончев, който представи процеса на трансформация на оглавяваната от него компания. Тева е новото име на Актавис, която предприе мащабен процес по ребрандиране миналата година, белязал присъединяването на фармацевтичната компания към групата Teva Pharmaceutical Industries Ltd. с богато портфолио от над 35 хил. продукти и повече от 40 хил. служители в цял свят. Тази година е специална за Тева, защото отбелязва 120 години от създаването си.

Тева България е най-големият работодател във фарма индустрията у нас, с общо 1800 служители в търговската и производствената част, включваща и двата модерни завода в Дупница и Троян. Заводът в Дупница, реализира производствената си продукция в над 58 държави и е лицензиран както от Изпълнителната агенция по лекарствата на България, така и от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA). Другата производствена мощност на компанията, в Троян, е и част от корпоративната мрежа за научноизследователска и развойна дейност на Тева, а продуктите ѝ покриват над 12 терапевтични категории.

[[{"fid":"370278","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1080,"width":1620,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Николай Хаджидончев /Фотограф: Андрей Михайлов, Агенция БУЛФОТО

Хаджидончев отговаря за ситуираните на българска територия 1800 служители, много от които заемат ръководни позиции на глобално ниво в компанията. По думите му цифровият преход в здравеопазването трябва да започне от малки стъпки, като въвеждането на електронното досие и електронната здравна рецепта, а в тази промяна активно участва и Тева.

„С производство на генерични медикаменти в България са заети близо 10 хил. души, което прави една значителна част, близо 10%, от заетите на европейско ниво във фармацевтичната индустрия. Едва ли има друг сектор в икономиката на нашата страна, в който да представляваме 10% от европейския отрасъл. Затова се гордеем с това, което сме постигнали, и ще продължаваме да работим в посока развитие на присъствието си у нас и в чужбина“, отбеляза Хаджидончев.

България разработва иновативен здравен проект по британски модел

България категорично може да се позиционира не само като производител, но и като създател на модерните терапевтични решения. Това смята Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичен и Здравен клъстер, както и член на Управителния съвет на Клъстера за изкуствен интелект в България.

[[{"fid":"370279","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1080,"width":1620,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Кристина Ескенази /Снимка: Андрей Михайлов, Агенция БУЛФОТО

„България може да е една малка държава, но това ни дава редица предимства, а едно от тях е именно, че ние се познаваме, ние можем да работим заедно. Една от нашите дейности е да покажем какво има в България, да покажем какво имаме“, обясни тя.

„Със сигурност трябва да започнем да сме доста по-активни, което означава да отделим около година, за да направим сериозен детайлен анализ, най-малкото картографиране, на наличния капацитет, ресурси, оборудване, компании, взаимовръзки, да видим какво имаме и да започнем да го популяризираме много. Има огромна гама от неща, от които можем да се възползваме“, добави още Ескенази.

Страната ни има всичко необходимо за обособяване и развитие на големи проекти, какъвто е „Пътят на лекарствата“, свързан с позиционирането ни като дестинация за откриване и разработване на лекарства. Неговият потенциал се обуславя от добре развития биотехнологичен сектор у нас – в България се регистрират 200 клинични изпитвания годишно, а на територията на София има 128 медицински центъра, ангажирани с клинични изследвания. Освен това биотехнологичната индустрия отговаря за 10 млрд. евро от годишния оборот в здравеопазването и науките за живота.

Експертката обяви, че у нас се работи и по проект по т.нар. venture build модел, произлизащ от Великобритания от дните на финансовата криза през 2009 година. „Това е една екосистема – в нея има лаборатории, компании, иновации, университети. Когато една голяма и иновативна компания влезе в тази екосистема, в този venture build модел, не само вдига самата си реализация, но повишава и капацитета и общата стойност на цялата екосистема“, каза Ескенази. В България за създаването на такъв проект се работи съвместно с „Оксентия“ – компанията за иновации на Оксфордския университет, което допълнително доказва големите възможности на нашия пазар.

Данните на дневен ред

[[{"fid":"370360","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1080,"width":1620,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

От ляво надясно: Лука Чичов, Николай Хаджидончев, Силвия Илиева и Кристина Ескенази /Снимка: Андрей Михайлов, Агенция БУЛФОТО

Навлизането на новите технологии в здравеопазването е процес, който все повече ще наблюдаваме в следващите години. Според Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA в България, един от основните фактори, на които се дължи това, е, че крайните потребители са все повече дигитално активни във всички сфери, включително в здравната. По тази тема Чичов открои три важни момента:

Навлизане на нови технологии под форма на администрация и апликация на лекарствени средства и терапии. Иновациите могат да помогнат на пациентите по-лесно да следят здравословното си състояние и приложеното им от лекарите лечение. Един от примерите за това са микрочиповете, които се имплементират подкожно и позволяват следене на антидиабетна терапия. Друго решение в тази област е смарт хапче с вграден сензор, което може да сигнализира дали пациентът е изпълнявал терапията си по заръките на лекаря.
Дигитално здравеопазване

„Определено COVID-пандемията ускори процеса, но това, което наблюдаваме, е преминаване към един хибриден модел – комуникацията, интеракцията между пациент-лекар, пациент-фармацевт, е подпомагана чрез дигитална комуникация“, отбеляза Чичов.

Сред примерите в тази област е проектът AmazonCare, представляващ дигитален клъстер от услуги, които могат да се използват от служителите на компанията. Сред възможностите на платформата са онлайн консултация с доктор, поставяне на диагноза, чат функция, доставка на медикаменти.

Новите технологии през перспективата на данните

Изкуственият интелект може да бъде много полезен при събирането и обработката на данни, в резултат на което да се вземат възможно най-добрите решения за пациентите. За пример Чичов даде проект, изготвен от компанията му за Американската футболна асоциация.

„Изготвихме цялостен епидемичен модел за ограничаване на разпространението на COVID-19 в рамките на Асоциацията, който стъпва върху редица данни – стандартни PCR тестове, състояние на всички участници, симптоми, допълнителна информация се събираше и чрез електронни гривни, проследяване на контактите със заразени… Това позволи вземането на навременни решения в реално време“, разказва експертът.

Ефектът от този проект е, че всички 256 регулярни игри по време на футболното първенство в САЩ биват реализирани в рамките на 17 седмици, като в тях участват 32 клуба.

Изкуственият интелект и ролята му в здравеопазването

Споделянето на данни е визията за бъдещето, защото изкуственият интелект наистина създава умни апликации и те се използват за конкретни области, но това, което виждам като следващата стъпка напред, е да правим апликации, които използват умни данни, разказва Иван Станков, изпълнителен директор на AI Uncovered Ltd. в Лондон.

По думите му обработката на данни може да бъде ускорена от изкуствения интелект, спестявайки време за разработката на нови лекарства и терапии. Именно това прави и самият Станков, използвайки специално създадена за целта платформа. Съвместно с компанията Micar21 той и екипът му използват AI, за да отсеят от стотици хиляди вещества около десетина в рамките на 8 седмици – процес, който обичайно отнема около 18 месеца.

„Платформата успява да организира и анализира данните, да ги опише по такъв начин, че откриването на нови елементи да става много по-интуитивно за платформата и за потребителя“, разказва Станков. „Опитваме се да открием пътя и елементите, които ще ни доведат до съставяне на нови лекарства и терапии, както и да видим взаимовръзката между данните“, добавя още той.

[[{"fid":"370281","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1080,"width":1620,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

На екрана: Иван Станков

AI Uncovered търси възможности да приложи технологията си за AI анализи в по-голяма конкретика, тъй като до момента е използвана единствено върху обществено достъпни данни.

„Има т.нар. “workflows” на отключване потенциала на данните до момента, в който успяваме да разберем какъв е проблемът и как да допринесем за неговото решаване, като успеем да доставим накрая не само създаването на лекарство, но и пътя, по който е достигнато до него, защото когато работим за съставяне на едно лекарство и успяваме виртуално да симулираме дадени взаимодействия, успяваме и да дискриминираме голяма част от тях“, пояснява специалистът. Според него средствата, заделяни за здравеопазване, могат да нараснат с 8-9 пъти в следващите години, а в индустрията AI ще намира все по-голямо приложение.

„Една особеност в изкуствения интелект във фармацевтичната индустрия е фактът, че когато се създаде апликация, базирана на AI, данните са тези , които управляват резултата на даденото приложение. Затова компаниите с изкуствен интелект са мостът, който свързва технологиите и фармацевтичната индустрия. Колкото по-добре се свържат данните и се види взаимовръзката между тях, толкова по-успешно ще се използват приложенията“, заяви Станков.

Генерален спонсор на Осми национален Фарма Форум е TEVA

Форумът се осъществява и с подкрепата на: SANOFI; AMGEN; Astellas

Медийни партньори на инициативата: bTV Media Group; dir.bg; REDmedia и PR Play

Всички събития, организира екипа на МЕНИДЖЪР, се провеждат в обезопасена среда, съобразно противоепидемиологичните изисквания в страната. Участниците и гостите ни са обезпечени с маски за лице Type IIR - най-високото ниво на защита за медицинска маска, предоставени от ЕКСТРАПАК и индивидуални опаковки антибактериален гел за ръце Medix, осигурени от МEXON.

Събитието можете да проследите и във видеото.