Извънредното положение удари по джоба на почти две трети от българите

Загубилите голям дял от доходите си в резултат на двумесечното положение са повече в провинцията и по-малко в София. Почти всеки втори изпитва свиване на личните си финанси „донякъде“, но по-интересно е, че има и хора, увеличили доходите си и те са 6%, което е двойно над средното. Това показват данни от проучване на агенция "Афис" за нагласите към приключилото извънредно положение.

Доходи 

Поддържането на т. нар. „социална дистанция“ ограничи пътуванията, възможността за работа в малки помещения, цял ред услуги, в това число и на свободното време, с което се отрази на заетостта. Общо 59% споделят, че в крайна сметка техните доходи са намалели, като 24% от тази група сочат намаление наполовина и повече. Обратно, 38% констатират, че приходите са останали същите, както преди. Най-вече обаче това важи за хората в пенсионна възраст. Само 3% са си докарали повече приходи, поради естеството на тяхната дейност. 

Същият въпрос е бил зададен от анкетиращите още в началото на извънредното положение, но формулиран в бъдеще време: „Как очаквате да се отрази на Вашите доходи извънредното положение?“ Към края на периода вече е ясно, че опасенията сред 31%, че драстично ще обеднеят, са се сбъднали не за всички, а за 24%, тоест със 7% по-малко. Очакващите не само запазване, но и увеличение на доходите са били 1%, а в края на периода се покачват на 3%.

[[{"fid":"353869","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":960,"width":1200,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]
Графика на "Афис"

Тестване

15.6% от анкетираните пряко или косвено познават поне един човек, който е направил тестове за коронавируса и се е оказал „чист“. Далеч по-малко – 4% – са научили, че техен познат е потвърден носител на вируса. Още 8% знаят за хора, които биха искали да се проверят, но са възпрепятствани заради непосилната цена на услугата. И други 8% имат в кръга на своите преки и косвени контакти от първи порядък хора, които подозират, че вече са го прекарали, защото си спомнят за неразположение с признаци, сходни на тези при COVID-19.

Темата за тестирането е най-силно обсъждана в столицата. В нея между 33% и 47% познават (пряко или косвено) човек, на когото е правена проверка.

[[{"fid":"353870","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":960,"width":1200,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]
Графика на "Афис"

Краят на епидемията

През март 52% от хората очакваха да видят края на епидемията до няколко месеца и едва 15% очакваха ситуацията да продължи повече от година. Първото от посочените числа спадна през април на 48%, а през май достигна 35%. Второто плавно нарасна със 12 пункта и достигна 27%. Като цяло в момента малко под половината (45%) от страната очакват животът да се върне към нормалното до месец или няколко месеца, а 55% насочват взор към края на годината или след нея. Сега вероятно ще се сблъскаме с нарастващото масово убеждение, че няма нищо по-трайно от временното положение.

Картината показва отслабване и размиване на онова търпение, което продължават да ни „предписват“ медицинските експерти. Този процес има два аспекта – изчерпване на личните финансови резерви и релативизиране и девалвация на някои от най-често препоръчваните правила и ограничения.

[[{"fid":"353871","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":960,"width":1200,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]
Графика на "Афис"

Извънредни мерки

На въпроса – „Ако извънредните мерки продължат, колко време можете да издържите финансово?“ – 4% отговарят „Седмица“, 26% „Месец“, 22% „Три месеца“, 10% „Половин година“, 26% „По-дълго“, а 13% „Вече не издържам“. Може да се констатира, че сумарно около 16% са останали без особено пространство за маневриране. Това число не бива да бъде подценявано. То означава, че група от порядъка на стотици хиляди души са поставени между чука на социалната отговорност и наковалнята на безпаричието и дълговете. Сред тях значителна част са силно притеснени, дори да не протестират публично.

На въпрос „Независимо от промяната на извънредните мерки, ще продължите ли да поддържате физическа дистанция с околните и да използвате лични предпазни средства?“ 38% отговарят „Ще продължа да ги спазвам стриктно“, (само че в този дял натежават най-възрастните), 48% възнамеряват да се придържат към част от мерките, а 11% изобщо ще ги игнорират. 4% дори откровено си признават, че и досега не са ги спазвали.