Какви са шансовете Москва и Токио да подпишат мирен договор, коментират руските издания

Предстоящите днес в Москва преговори между руския президент Владимир Путин и японския премиер Шиндзо Абе за мирен договор и за статута на Южните Курилски острови явно няма да сложат точка на този въпрос. Японците ги очакват с тревога, руски експерти също предсказват сериозни трудности, пише "Ведомости".

Русия и Япония не подписват мирен договор вече над 70 години заради спор за територии, завзети от съветските войски в края на Втората световна война и наричани в Русия Южни Курилски острови, а в Япония - Северни територии, информира БТА.

Според японски медии администрацията на Абе разчита да постигне споразумение за мирен договор през юни в Осака, където двамата лидери ще пристигнат за форум на Г-20. Преди това Путин и Абе трябва да разговарят най-малко още веднъж, ако днешните преговори очертаят някакъв напредък, пише "Ведомости".

В Русия идеята за отстъпване на островите не се харесва, посочва вестникът. "Несведущите може да останат с впечатление, че Абе ще пристигне и ще рече на Путин: "Даваш два острова, подписваме мирен договор и слагаме точка, спазарихме се". Няма да стане!", заявява японистът Валерий Кистанов.

След среща с Путин в Сингапур през ноември Абе заяви, че преговорите ще бъдат ускорени въз основа на руско-японската декларация от 1956 г., в която Москва се съгласява да предаде на Токио два от четирите острова след подписване на мирен договор. Политологът Алексей Макаркин припомня, че редица руски експерти подкрепят тогавашната съветска позиция: островите са малки, единият дори е ненаселен, и двата са много близо до Хокайдо и не влияят много на корабоплаването. Аргументът против е далеч по-силен: става дума за резултат от Великата Отечествена война, в която са загинали 27 милиона души, това са земи, завоювани с кръвта на предците, и отстъпването им би било предателство към паметта им, добавя той.

И накрая, след скорошното вдигане на възрастта за пенсия в Русия хората са обидени и недоволни, а цените в магазините растат - "ако се добави и темата за островите, за властта това със сигурност ще затрудни още повече положението", казва Макаркин. По въпроса за Курилите Кремъл едва ли ще тръгне против общественото мнение и преговорите ще се проточат, смята той: "Руската страна вече поставя толкова изисквания, че Япония надали ще може да изпълни дори част от тях".

Москва трябва да се разбере за съдбата на островите не само с Токио, но на първо място с руското общество, изтъква аналитикът Дмитрий Тренин, цитиран в друг материал от "Ведомости".

Вестникът напомня, че когато преди 15 години Русия и Китай окончателно договориха общата граница и Москва предаде на Пекин няколко речни острова, руското правителство не се загрижи особено да обясни на гражданите защо и с каква цел прави териториални отстъпки на съседната страна. В руския Далечен изток имаше протести, но слаби и краткотрайни. Подобно нещо в днешни условия обаче може да предизвика по-сериозни последици, предупреждава Тренин.

Според тазгодишни анкети на центъра "Левада", цитирани в "РБК", едва 17 на сто от жителите на Русия подкрепят идеята Япония да получи спорните острови, а повечето - 74 на сто, са против. Междувременно едва 5 на сто от японците са склонни на компромис - Русия да върне само два от четирите острова, 46 на сто го допускат само като временно решение, а 33 процента са категорично против.

Мнозина обвързват евентуалния мирен договор въз основа на декларацията от 1956 г. с перспективи за приток на големи японски инвестиции в източните руски региони. Нещо повече, някои смятат, че създаването на нов климат на доверие между Токио и Москва ще стане едва ли не повратен момент в отношенията на Русия със Запада като цяло и ще изведе Москва от международната й изолация. Това обаче са илюзорни надежди, твърди в "Комерсант" Андрей Бакланов, зам.-председател на Асоциацията на руските дипломати.

Експертът не препоръчва днешните руски власти да се ориентират по декларацията от 1956 г., защото според запознати със случая специалисти тя е "небалансиран" документ, тъй като е подписана при "крайно неблагоприятна за Русия международна конюнктура".

"Струва ми се, че днешното положение в света и натискът върху Русия напомнят ситуацията от 1956 г. Тогава явно сме избързали със значителните отстъпки за Япония", смята руският дипломат.

Той откроява и "още един смущаващ момент". "Япония е страна с много динамичен политически пейзаж, който се мени бързо и радикално. И е много зависима от САЩ. Това поражда въпроса доколко може да са стабилни уверенията на днешните японски лидери или дори писмените ангажименти на тази страна. През последните години видяхме неведнъж колко лесно загърбваха своите обещания западните ни партньори. Движението на НАТО в източна посока, излизането на САЩ от споразумения по сигурността, санкционният натиск, в който впрочем участва и Токио - всичко това дава нагласа за крайно предпазлив, премерен курс във външната и отбранителната политика" на Русия, предупреждава авторът на "Комерсант", цитиран от Би Би Си.