нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Парламентът с най-кратък живот в най-новата ни история в цифри и факти

Снимка: Мениджър Нюз

27 календарни дни, от които 13 работни – толкова е продължителността на живота на 45-ото Народно събрание на Република България, преди да бъде разпуснато на 11 май, както вече обяви на консултации с политическите партии президентът Румен Радев. Така то се записва в най-новата история на страната ни като най-кратко съществувалото и единственото без излъчен министър-председател от повече от един век насам. В периода от 15 април до днес са проведени общо 7 пленарни заседания, всяко от които в старата сграда на парламента. Новоизбраните 240 народни представители бяха в пълен състав само в първия ден, когато положиха и клетва.

За този толкова кратък период от време Радев връчи проучвателни мандати на трите формации с най-голям брой гласове на отминалите парламентарни избори – ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ и БСП. Първата от тях опита да проведе преговори за съставяне на правителство и излъчи кандидати за министри, докато останалите две дори не се опитаха, връщайки обратно мандата на Радев още в момента на неговото получаване. Така кабинет въобще не бе формиран.

Само четири състава на Народното събрание в историята на България са съществували по-малко от мандата на 45-ия парламент:

  • 2-рото Велико НС – един ден
  • 4-тото Велико НС 14 дни
  • 16-ото Обикновено НС – 12 дни
  • 20-ото Обикновено НС – 21 дни

 

Народните събрания на Република България

Парламент

Мандат

Брой депутати

Учредително Народно събрание

10.02.1879 – 16.04.1879 г.

231

1-во Велико Народно събрание

17.04.1879 – 26.06.1879 г.

231

1-во Обикновено Народно събрание

21.10.1879 – 24.11.1879 г.

158

2-ро Обикновено Народно събрание

23.03.1880 – 18.12.1880 г.

172

2-ро Велико Народно събрание

01.07.1881 г.

307

3-то Обикновено Народно събрание

10.12.1882 – 25.12.1883 г.

47

4-то Обикновено Народно събрание

27.06.1884 – 06.09.1886 г.

195/286

3-то Велико Народно събрание

19.10.1886 – 03.08.1887 г.

493

5-о Обикновено Народно събрание

15.10.1887 – 17.12.1889 г.

285

6-о Обикновено Народно събрание

15.10.1890 – 15.12.1892 г.

276

4-то Велико Народно събрание

03.05.1893 – 17.05.1893 г.

577

7-о Обикновено Народно събрание

15.10.1893 – 21.12.1893 г.

145

8-о Обикновено Народно събрание

15.10.1894 – 04.02.1896 г.

149

9-о Обикновено Народно събрание

01.12.1896 – 19.12.1898 г.

159

10-о Обикновено Народно събрание

16.05.1899 – 29.11.1900 г.

169

11-о Обикновено Народно събрание

22.02.1901 – 23.12.1901 г.

166

12-о Обикновено Народно събрание

22.04.1902 – 31.03.1903 г.

188

13-о Обикновено Народно събрание

02.11.1903 – 22.12.1907 г.

189

14-о Обикновено Народно събрание

15.06.1908 – 15.02.1911 г.

203

5-о Велико Народно събрание

09.06.1911 – 09.07.1911 г.

414

15-о Обикновено Народно събрание

15.10.1911 – 23.07.1913 г.

213

16-о Обикновено Народно събрание

19.12.1913 – 31.12.1913 г.

204

17-о Обикновено Народно събрание

20.03.1914 – 15.04.1919 г.

257

18-о Обикновено Народно събрание

02.10.1919 – 20.02.1920 г.

237

19-о Обикновено Народно събрание

15.04.1920 – 11.03.1923 г.

232

20-о Обикновено Народно събрание

21.05.1923 – 11.06.1923 г.

245

21-во Обикновено Народно събрание

09.12.1923 – 15.04.1927 г.

267

22-ро Обикновено Народно събрание

19.06.1927 – 18.04.1931 г.

275

23-то Обикновено Народно събрание

20.08.1931 – 19.05.1934 г.

283

24-то Обикновено Народно събрание

22.05.1938 – 27.04.1939 г.

160

25-о Обикновено Народно събрание

24.02.1940 – 23.08.1944 г.

160

26-о Обикновено Народно събрание

15.12.1945 – 28.09.1946 г.

276

6-о Велико Народно събрание

07.11.1946 – 21.10.1949 г.

465(375)

1-во Народно събрание

17.01.1950 – 02.11.1953 г.

239

2-ро Народно събрание

14.01.1954 – 11.12.1957 г.

249

3-то Народно събрание

13.01.1958 – 04.11.1961 г.

254

4-то Народно събрание

15.03.1962 – 08.12.1965 г.

321

5-о Народно събрание

11.03.1966 – 18.05.1971 г.

415

6-о Народно събрание

07.07.1971 – 09.03.1976 г.

400

7-о Народно събрание

15.06.1976 – 07.04.1981 г.

400

8-о Народно събрание

16.06.1981 – 21.03.1986 г.

400

9-о Народно събрание

17.06.1986 – 03.04.1990 г.

400

7-о Велико Народно събрание

10.07.1990 – 02.10.1991 г.

400

36-о Народно събрание

04.11.1991 – 17.10.1994 г.

240

37-о Народно събрание

12.01.1995 – 13.02.1997 г.

240

38-о Народно събрание

07.05.1997 – 19.04.2001 г.

240

39-о Народно събрание

05.07.2001 – 17.06.2005 г.

240

40-о Народно събрание

11.07.2005 – 25.06.2009 г.

240

41-во Народно събрание

14.07.2009 – 15.03.2013 г.

240

42-ро Народно събрание

21.05.2013 – 06.08.2014 г.

240

43-то Народно събрание

27.10.2014 – 27.01.2017 г.

240

44-то Народно събрание

19.04.2017 – 25.03.2021 г.

240

45-о Народно събрание

15.04.2021 – (в процес на разпускане)

240

Ето и кратка хронология на завъртането на парламентарната рулетка

20 април – президентът Румен Радев връчи мандат на ГЕРБ-СДС за съставяне на правителство. По-рано стана ясно, че кандидат за премиер от коалицията ще е Даниел Митов, а сред предложенията за министри бяха Румен Христов, който бе номиниран за вицепремиер и министър на отбраната, Делян Добрев за министър на енергетиката, Ивелина Василева за министър на околната среда и водите, Калин Вельов за министър на културата и Любен Дилов-син за министър на туризма.

21 април – „Демократична България“ и „Има такъв народ“ отказаха поканата на ГЕРБ-СДС за преговори за съставяне на правителство.

23 април – ГЕРБ-СДС върна проучвателния мандат

28 април – Румен Радев връчи мандата на учредената от Станислав Трифонов „Има такъв народ“. Бившата шахматистка Антоанета Стефанова, която бе номинирана за премиер от партията, го прие, а след това веднага го върна.

5 май – Румен Радев упражни правото си да връчи мандата на трета политическа сила по негов избор от преминалите 4-процентовата бариера, необходима за излъчване на представителство в 45-ото НС. Изборът на президента бе БСП. Лидерът на партията Корнелия Нинова прие и след това върна мандата. Междувременно държавният глава вече бе готов и с дата за провеждане на предсрочни парламентарни избори – 11 юли.

Какво успя да свърши 45-ият парламент?

Под ръководството на председателя на НС, Ива Митева, народните представители приеха промени, свързани само с един нормативен акт, който от своя страна има значение за предстоящите предсрочни избори – Изборния кодекс. На 29 април депутатите заседаваха почти до полунощ, за да уточнят редица решения, сред които:

  • 100% машинно гласуване в избирателните секции с над 300 души, като бюлетини ще се използват при възникване на технически проблем
  • Съставът на Централната избирателна комисия се намалява от 20 на 15 членове
  • Въвежда се видеонаблюдение при броенето на подадените гласове (б.р. впоследствие обаче лидерът на ИМТ Станислав Трифонов отрече в пост във фейсбук вчера, че ще има видеонаблюдение. Според него, в окончателния вариант на текст останало "видеозапис и видеоизлъчване) на броенето в СИК и РИК.
  • Създаване на 32-ри многомандатен избирателен район „Чужбина“. Тук също е спорно дали ще има практическа реализация, тъй като не е разписана методика, по която се определят мандатите за този район
  • При проверка и приемане на протоколи в СИК ще могат да присъстват и представители на партии, коалиции и инициативни комитети, представители на медиите, както и анкетьори от социологически агенции
  • Отпада ограничението за разкриване на до 35 избирателни секции в държави извън Европейския съюз
  • Всяко населено място с над 100 граждани ще може да избира кмет

Народното събрание прие и пропорционалната избирателна система за избор на депутати да се прилага до провеждането на първите редовни парламентарни избори от влизането в сила на този закон, а след това да отпадне. Но не уточни с какво ще бъде заменена тя.

Всички тези промени в Изборния кодекс бяха обнародвани светкавично от Румен Радев с извънреден брой на „Държавен вестник“, публикуван на 1 май.

„Парламентът на комисиите“

От началото на съществуването си досега 45-ият парламент е издал точно 16 решения, включително за избор на председател, зам.-председатели и секретари на НС, както и за отмяна на великденската ваканция за 2021 година. 14 от решенията са от първите две пленарни заседания, проведени на 15 и 16 април. Останалите са от 22 април.

Знаково бе задължаването премиера в оставка Бойко Борисов да се яви пред депутатите за изслушване по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това доведе до неговото преждевременно излизане в отпуск. След това обаче Борисов реши да се яви в парламента на 21 април, но това така и не се случи, тъй като дни по-рано лидерът на ГЕРБ влезе в УМБАЛ „Софиямед“  за спешна операция заради травма на дясното коляно, получена по време на футболен мач.

Междувременно бе приет и мораториум върху действията на Министерския съвет в оставка. Срещу това решение на 26 април от ГЕРБ внесоха жалба в Конституционния съд.

5 от решенията или почти една трета от тях обаче са свързани с учредяване на комисии, а всички те са оглавени от представители на новите политически формации:

Временна комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Председател: Христо Дочев от „Има такъв народ“

Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години

Председател: Мая Манолова от „Изправи се! Мутри вън!“

Комисия по бюджет и финанси

Председател: Георги Ганев от „Демократична България“

Комисия по здравеопазването

Председател: Александър Симидчиев от „Демократична България“

Комисия по правни въпроси

Председател: Радостин Василев от „Има такъв народ“

На последното 7-о пленарно заседание бяха внесени проекти на решение за създаване на още две временни комисии – от „Демократична България“ предложиха учредяване на комисия за разследване на „действията и бездействията на компетентните органи“, свързани с незаконните строежи на територията на Лесопарк „Росенец“, докато Арман Бабикян и група народни представители поискаха комисия за разследване на „факти и обстоятелства“ по отношение на упражнено насилие от полицията срещу протестиращи граждани на две конкретни дати – 10 юли и 2 септември 2020 година. Предложението за комисия за „Росенец“ бе отхвърлено. Депутатите гласуваха „за“ комисия за разследване на полицейското насилие.

още от Политика