Първан Симеонов: Радев успява да задържи доверието на обществото

Първан Симеонов: Радев успява да задържи доверието на обществото

Първан Симеонов: Радев успява да задържи доверието на обществото

„Президентът Румен Радев успява да задържи доверието, което е голям ресурс, тъй като президентската институция е свързана със сериозни обществени очаквания. Радев има 56% положителни и 30 на сто – отрицателни показатели. Слаб период е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, свързван именно с края на острата криза в 1997 г. Едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.“ това обясни в ефира на bTV социологът Първан Симеонов по повод последното изследване на „Галъп Интернешънъл“ за основните политически институции през 2019 г.

Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото. В края на годината 23% изразяват доверие в парламента, а недоверие – 67%. Останалите се затрудняват да отговорят. Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните (62%) оценки значително надвишават позитивните (29%). Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. – доверие в края на годината 56%, недоверие – 30%, сочат данните от изследването, базирано на ежемесечната изследователска програма „Политически и икономически индекс“. 

[[{"fid":"345584","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":411,"width":730,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото. 

„Нивата на доверие в правителството през 2019 г. останаха под 30%, а на недоверие – над 60%. В момента на т.нар. „Апартаментгейт“ дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%“, коментира Първан Симеонов.

Обобщаване на близо три десетилетия ежемесечни изследвания на общественото мнение за основните институции на политическата власт в страната показва, че началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено имат известно повишаване на доверието. То е различно според това дали идват нови политици, нови партии, коалиционен, както и колко трудно е съставен кабинета.

[[{"fid":"345585","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":411,"width":730,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

„През цялото време – и през 90-те и след това – парламент и правителство са с ниски нива на доверие. И все пак, като че ли, във второто десетилетие на 21 век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, и по-стабилно, отколкото в първото. Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата по време на правителството на Виденов, както и "ефекта на махалото" след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството, след падането на Виденов“, обясни още политологът.

Изследването сочи още, че преобладаващото доверие над недоверието за парламента през годините е имало само два пъти - след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на Националното движение "Симеон Втори" (НДСВ), оглавявано от Симеон Сакскобургготски, наследствен български цар. 

[[{"fid":"345586","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":411,"width":730,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

 

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ