нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Шоу или власт

Снимки: Getty Images/Beppe Grillo/Станислав Трифонов

Ефектът „Бепе Грило“ успя и на родна земя. Слави Трифонов и неговата партия „Има такъв народ“ не просто връхлетяха с висок старт в парламента, но и се класираха директно като втората по сила и влияние политическа формация, на която всички останали бяха готови да предадат кормилото на властта. Моделът на шоумена, който надраства професионалната си кариера и се превръща в непредсказуемия фактор на политическия хоризонт, смути Европа още с първообраза си – основателя на италианската партия „Движение 5 звезди“, Бепе Грило. Не след дълго последва и репликирането му, този път в Украйна, където Володимир Зеленски изненадващо (поне за външните наблюдатели) спечели президентските избори в страната.

Също както при Слави, кариерите на Грило и Зеленски започват от телевизията. Преди да станат политици, и двамата са шоумени с изяви пред многомилионни аудитории, които успяват да трансформират от свои верни фенове в също толкова верни партийни поддръжници. Светът започва да опознава образа на обединителя от малкия екран, който в даден момент успява да капитализира популярността в политически проект, припознаван като носител на промяната. На какъв принцип обаче сработва този модел и от какво все пак зависи и ще зависи неговата устойчивост? Дали в началото на всеки политически инженеринг в този сюжет стои конкретен личностен профил, или просто се търси най-малкото общо кратно на универсалните категории „шоумен“, „популярен“, „тв звезда“? Фактите започват да говорят.  

„Човекът с човешко лице“

През 2019 г. Володимир Зеленски напусна коридорите на основаното от него студио „Квартал 95“, където се изявяваше като актьор, водещ, продуцент и сценарист, за да ги замени с тези в президентството на Украйна. В кабинета държавният глава влезе с обещанието да прекрати конфликта с Русия, но днес отново се бори с назряващото напрежение между Киев и Москва.

Две седмици преди изборите през 2019 г., по време на кандидатпрезидентската кампания, Зеленски излезе на сцената на собственото си комедийно шоу, „Лигата на смеха“, като негов водещ. /Снимка: Getty Images

Голяма популярност той набра с участието си в комедийния тв сериал „Слуга на народа“ – име, което по-късно ще използва и за новосъздадената си партия. Неволно или не, сюжетът на продукцията на неговото студио, заснета през 2015 г., напомня за развоя на събитията в действителността четири години по-късно – неопитен в политиката украинец се събужда като победител в президентската надпревара срещу Петро Порошенко, докато граждани и журналисти осъмват с въпроса какво управление ги очаква.

Петро Порошенко и Владимир Зеленски в предизборен дебат. /Снимка: Getty Images

Още по време на кампанията си Зеленски се уповаваше на това да предложи нещо невиждано и различно. Освен това зададе тона на модерен лидер, достигащ до избирателите, избягвайки пресконференциите, обиколките в страната и политическите речи. Тези форми на стандартна агитация бяха заменени от публикации в социалните медии, а за този свой ход актьорът подсказа още с обявяването на намерението си да се кандидатира за президент, съобщавайки го в новогодишното си видеообръщение за 2019 г., публикувано онлайн.

Официалните му профили продължават да са един от най-мощните канали, чрез които разпространява позициите си. Това доказва и фактът, че в началото на мандата си Зеленски имаше около 4 млн. последователи в Instagram, а броят им се удвои до над 9 млн. за около две години.

Една от причините да се включи в президентските избори според негово интервю за кореспондента на „Би Би Си“, Джона Фишър, е виждането му, че хората искат „нещо ново, искат да получат човек с човешко лице“. Това се потвърждава и от вота – близо 74% гласуваха за Зеленски на балотажа. Заслуги за това несъмнено има сериалът „Слуга на народа“, благодарение на който обществото успя да го види в ролята на президент, за да възприеме този негов образ и да достигне до извода, че неопитните също имат известен потенциал да се справят с проблемите на цяла една нация.

В развитието на действието в тв поредицата обаче тежест имат решенията на трима олигарси, които задкулисно оказват натиск върху властта. Под въпрос е дали лентата е пророкувала и това явление в реалността, защото зад президента прозира лицето на магната Ихор Коломойски – най-популярното комедийно предаване на студио „Квартал 95“ – „Вечерний канал“, се излъчва в ефира на канал „1+1“, който е собственост на Коломойски.

Олигархът замина за Израел през 2017 г., след като съоснованата от него банка „Приватбанк“ бе национализирана в резултат на разкрития, че от счетоводния ѝ баланс липсват милиарди долари. Правителството при тогавашния държавен глава Петро Порошенко го обвини в измама, заплашваща да дестабилизира украинската икономика. Впечатление направи, че завръщането на Коломойски се случи едва през 2019 г., дни преди встъпването в длъжност на Зеленски. Лидерът публично отрече да е „политическа марионетка“ на олигарха.

„Звездите“ на Грило

Със завършването на гимназията Джузепе „Бепе“ Грило става комедиант по неволя, след като е забелязан от популярния италиански водещ Джузепе Баудо. Така през 80-те години се появява в няколко предавания, а звездата му изгрява толкова ярко, че за неговите шеги е създадена специална продукция, „Грилометро“. Ден след ден приходите растат, зрителите се забавляват, докато една вечер в шоуто „Фантастико“ актьорът не отправя нападки към Социалистическата партия на Италия и нейния лидер, който по онова време заема премиерския пост – Бетино Кракси.

Събитието води и до оттеглянето на Грило от телевизионния екран, само че той вече е успял да постигне най-важното – да използва публичността си, за да се превърне в лидер на мнение и да прокара сред широката аудитория политическите си възгледи. Влиянието на комедианта нараства главоломно, а с това и значението на думите, които ще използва – например по данни в официалния му блог негов 10-минутен монолог на фестивала в Санремо през 1989 г. е гледан от 22 млн. зрители.

В началото на новото хилядолетие Грило предприема нова тактика – създава свой интернет блог, чрез който също опитва да прокара възгледите си, този път не само на италиански, но и на английски език. Впоследствие уебсайтът е определен от списание „Тайм“ за един от най-влиятелните в света.

Снимка: Beppegrillo.it

В платформата шоуменът редовно изразява позициите си, например че Италия не трябва да участва в Олимпийските игри в Пекин, защото китайците са извършили „мини-холокост“ над Тибет. Чрез блога си организира и митинги в близо 300 италиански града, за да насърчи хората да се обединят около отстраняването от длъжност на народните представители в италианския парламент, които са осъдени за престъпления. Успоредно с това събира и дарения от привържениците си – така през 2005 г. дава малко над 48 хил. евро за рекламна страница в международния вестник „Интернешънъл Хералд Трибюн“ с призив депутатите, извършили престъпления, да спрат да представляват гражданите. „Истината вече не минава през конвенционалните медии, а през мрежата и този наш блог е пример“, пише тогава Грило.

Тези и други събития стават предпоставки той да положи основите на собствен политически проект – „Движение 5 звезди“, основан през 2009 г. съвместно с редактора на блога му, вече покойния Джанроберто Касаледжо. Партията бе разглеждана като реакция срещу корумпирана политика на Италия, а сред ангажиментите ѝ бяха намаляване на заплатите на парламентаристите с 80% и осигуряване на достъп на обществеността до финансовите сметки на всички държавни органи.

През 2013 г., след проведените парламентарни избори, „Движение 5 звезди“ стана втора в Италия по брой гласове, печелейки в своя полза около 25% от вота. На следващите избори през 2018 г. успя да заеме и челната позиция. В нито един от двата случая обаче формацията не издигна министър-председател, предоставяйки тази възможност на Демократическата партия.

За сметка на това едно от събитията, белязали разцвета на Грило в политиката, бе решението му да изведе привържениците си на улиците в знак на недоволство срещу референдум, в който държавата попита гражданите одобряват ли изменения на италианската конституция, инициирани от тогавашния премиер Матео Ренци. Грило определи референдума като протестен вот срещу статуквото, в резултат на което се наложи министър-председателят да подаде оставка.

 

72-годишният Грило постепенно се оттегли от ръководството, а като негов наследник все повече се очертава доскорошният независим премиер Джузепе Конте, който прие поканата на формацията да разработи проект за възстановяване и нова идентичност на „Движение 5 звезди“.

Българският вариант

Тази година сходно явление изгря и на българската политическа сцена, а зараждането и оцеляването му в бъдеще загатват формира ли се и у нас нов вид политически лидер, при който публичната личност слиза от екрана, след като печели народната любов, само за да я спечели още веднъж по пътя към влизането в управлението на държавата.

За шоумена или за политика гласуват избирателите, когато видят подобна личност в бюлетината? Според Геновева Петрова, управляващ партньор в агенцията за социални и маркетингови проучвания „Алфа Рисърч“, този въпрос поражда сериозен дисонанс. „Хората гласуват за шоумени, очаквайки те да станат отговорни политици, а не за да превърнат политиката в шоу. Мнозинството досегашни примери от различни държави обаче посочват, че това се оказва една от най-непосилните задачи за получилите доверие шоумени“, смята тя.

Геновева Петрова, управляващ партньор на „Алфа Рисърч“. /Снимка: Личен архив

По думите ѝ през последните години се превръща в тенденция хората да залагат на популярни сред обществото авторитети, когато има дефицит на доверие в политическите партии и техните представители. „Напоследък в такива авторитети се превърнаха хора от шоубизнеса, които за добро или за лошо станаха ролеви модел за подражание, но в малко по-далечното минало говорим за представители на културата и интелигенцията – поети, писатели, философи“, отбелязва Петрова.

За специалистката по маркетинг и политически науки ситуацията в България изглежда съпоставима с примерите от Италия и Украйна, поне до момента на първоначално гласуваното доверие. „Разлики биха могли да се проявят след това в зависимост от начина, по който избраните популярни лица действат в управлението“, казва тя. Към момента обаче едно е сигурно – Станислав Трифонов вече е в позицията на политик и всяко нещо, което направи или не направи, е част от политическото му представяне.

Автор: Габриела Беличовска

още от Коментари