Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Тест за политиците, който ще остане в съзнанието на хората

Getty Images

За властите по света пандемията от новия коронавирус създаде нови предизвикателства не само в управлението и вземането на бързи, важни и сигурни решения, но и от комуникационна гледна точка. За нея разказва повече днес д-р Яна Събева – комуникационен експерт и преподавател по реторика, бизнес комуникация и връзки с обществеността от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В периода 1996 – 2004 г. тя работи като икономически журналист във водещи печатни издания, а след това кариерата ѝ преминава в сферата на пиара, като професионалният ѝ път е свързан с IDEO, Saatchi&Saatchi и Ogilvy PR.

– Д-р Събева, бързо ли реагираха властите по света и у нас на кризата от комуникационна гледна точка? Как се справиха с паниката, предизвикана у хората?

– Комуникацията на мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19 в различните държави следваше темпото, с което се въвеждаха те. То, от своя страна, беше функция на редица специфики, характерни за средата, като скорост на разпространение на заразата, състояние на системите за здравеопазване и техния капацитет да въвеждат и управляват определени мерки.

По отношение на комуникацията, кризата с разпространението на коронавируса имаше няколко специфики. От една страна, ситуацията беше, меко казано, нетипична. Базово правило на доброто управление на кризисните комуникации е предварителната подготовка, която започва далеч преди възникването на конкретната криза. В случая с COVID-19 то беше в голяма степен неприложимо. Ситуацията се развиваше изключително динамично. В рамките на седмици, дори дни нещата се „обръщаха“, което налагаше разработването на нови стратегии както на оперативно, така и на комуникационно ниво. Освен това отражението на кризата имаше различни аспекти. Единият беше върху здравето и живота на населението. Следваха тежки последици за икономиката. Кризата се отрази върху функционирането на политическите и социалните системи. Всички тези промени се развиваха на фона на трудна, да не кажа на моменти невъзможна прогнозируемост. В този смисъл, определения като „бърза“ и „бавна“ реакция добиват известна условност, защото те са функция на средата, описана по-горе.

– В едни такива извънредни условия нужно ли е политическите лидери да загърбят различията във възгледите си, да направят компромис и да се обединят около общата цел да преодолеят кризата? Това как би повлияло на репутацията им, може ли например да изгубят доверието на своите избиратели?

– Ролята на политиците е да служат на интересите на онези, които са ги избрали. Една от най-големите грешки, които даден политик, партия или правителство могат да направят в момент на световна криза, която поставя тежки въпроси най-напред за физическото оцеляване, здравето и бъдещото добруване на хората, е да използват подобна критична ситуация за извличане на политически дивиденти на базата на разделението и конфронтацията. Това, най-малкото, говори за тотално отстъпление от основната им задача – да служат на обществото. Пандемията е „тест“ най-напред за мотивите на политическите сили да заемат определен пост и за техния капацитет да служат на обществото. И резултатите от този „тест“ неминуемо ще останат в съзнанието на хората.

– Едно от дълго коментираните събития, свързани с COVID-19, е от Великобритания, където премиерът Борис Джонсън ревностно защити съветника си Доминик Къмингс, след като бе нарушил два пъти наложената на Острова карантина. Той, от своя страна, въобще не се извини за действията си, дори напротив – публично заяви, че смята, че е постъпил правилно. Това предизвика недоволството на обществото, доведе до оставки в кабинета и силно удари рейтинга не само на Джонсън, а и на цялата Консервативна партия, докато лейбъристите натрупаха дивиденти. Какъв ще е резултатът от тази стъпка? Ще забравят ли за тази случка гласоподавателите?

– Неспазването на мерките за безопасност в подобен момент на първо място е сигнал за липса на грижа за обществения интерес. В този смисъл, гневът, който навлече Къмингс както на себе си, така и на политическите си партньори е очакван и основателен. Подобна остра обществена реакция на неспазването на мерките за безопасност между другото можем да видим не само във Великобритания. Припомнете си Австрия, Полша, САЩ, Южна Африка и др. Там водещи политици също станаха прицел на общественото недоволство, защото не спазваха разпоредбите за безопасност. Както казах и по-рано, демострирането на грижа и солидарност в борбата с пандемията е ключов тест за политическите лидери и партии. Дали избирателите и политическите опоненти ще „забравят“ подобно поведение е трудно да се прогнозира. Факт е обаче, че то се отрази върху имиджа на съответните лидери в тази ситуация.

– Националният оперативен щаб изпълни ли мисията си? Създаваше ли той допълнително безпокойство у гражданите и имаше ли момент, в който брифингите започнаха да им идват в повече?

– Задачата на Националния оперативен щаб беше комплексна не само от комуникационна гледна точка. Експертите от Щаба трябваше да намерят баланса между предоставянето на актуална, достоверна и пълна информация за разпространението на вируса, да убедят населението да спазва необходимите предпазни мерки и да не всяват паника.

Според мен Националният оперативен щаб се справи добре със задачите си. Не бих казала, че е имало момент на „пренасищане“ от информация. Напротив – всеки, който е следил брифингите на Щаба, е забелязал огромното количество въпроси от най-различно естество, които бяха зададени и които свидетелстваха за нуждата от определена информация. Естествено не липсваха и критики към начина на представяне на информацията, които могат да бъдат проследени в социалните мрежи. Важно е да се запомни, че в ситуация на силен обществен страх и несигурност от критична важност са тонът и начинът на представяне на информацията. Тоест, в никакъв случай не бива да се допуска, грубо казано, „да се караме“ на хората и медиите, че търсят някаква информация или че задават определен въпрос. Задачата на специалистите в такъв момент е да успокоят обществото, да проявят максимално търпение и да демонстриратт добронамереност.  

– Какво не направиха българските власти, което щеше да е хубаво да видим в извънредната ситуация?

– По-важният въпрос тук е какво ще се случва оттук нататък. Кризата не свършва с отпадането на извънредните мерки. Напротив, тя сега започва. Това, което аз като данъкоплатец очаквам от комуникацията, са ясни, точни и изчепрателни новини и послания за мерките в различните сфери, които правителството ще вземе за подкрепа на бизнеса и уязвимите групи.

още от Лица