Жестоките поуки от ливанската трагедия

Гигантската експлозия, която опустоши тази седмица огромна част от столицата на Ливан Бейрут, е най-голямата в града, въпреки че там през 1975-1990 г. се водеше гражданска война и често има терористични атентати, пише в специален материал Евронюз. Взривовете в Ливан са симптом на местната хронична болест - неспособността на правителството да поеме контрол над страната. По-рано тази година Ливан обяви дефолт и официално стана фалирала държава. Сега протестните демонстрации ще се подновят с нова сила, коментира арабистът Ксения Светлова за руското издание "Известия".

Правителството на средиземноморската страна съобщи, че източник на взрива е склад до пристанището на града, в който се е съхранявала 2750 тона конфискувана амониева селитра. Жертвите до момента са над 135 души загинаха, хиляди бяха ранени, а щетите се оценяват на поне 5 млрд. долара. Властите си дадоха срок от 4 дни да посочат виновника за експлозията. Възникнаха въпроси защо подобен материал, в такива количества е бил държан толкова дълго време в близост до града. Оказва се, че е бил конфискуван още през 2014 г. от кораб с карго. Според доклад на Shiparrested  корабът MV Rhosus е пренасял товара от Грузия за Мозамбик през 2013 г., когато властите в Бейрут са го задържали заради технически проблем. Товарът е преместен в склад на пристанището и оттогава си стои там.

Какво представлява

Амониевата селитра или амониев нитрат е кристална субстанция, която се използва за наторяване и обогатяване на почвите с азот. Но тъй като е оксидиращ агент, материалът е силно запалим. „Когато селитрата се замърси при съхранение тя става по-опасна и лесно възпламенима“, казва Тревор Лорънс, експерт по взривове. Затова има правила къде може да се държи – далеч от горива и източници на топлина  или огън, както и винаги извън жилищни зони. Много европейски държави имат изисквания при съхранението на амониева селитра към нея да се добавя и калциев карбонат, който я прави по-малко лесно възпламенима.

Има ли други инциденти

Досега има редица подобни случаи на инциденти с амониева селитра. Във френския град Тулуза през 2001 г. 31 души починаха при подобна експлозия в химически завод. Подобен инцидент имаше и през 2013 г. в Тексас, където в умишлена атака със самоделна бомба от селитра загинаха 15 души. През 1947 г. отново в Тексас 581 души почиват при експлозия по време на разтоварване на амониева селитра в града, а взривът се чува на 200 км разстояние. Тя бе използвана и при направата на взрив при атентат в Оклахома през 1995 г., когато бивши американски войници взривяват правителствена сграда и убиват 168 души. Сепаратистите от ИРА също използват материала за бомба, взривена през юни 1999 г. в Манчестър, където са ранени 200 души. След всички инциденти са въведени строги мерки за придобиването и съхраняването на амониева селитра.

Истинската причина - корупция или безхаберие?

Доброволците на местопроизшествието обвиняват за катастрофата правителството на бившия премиер Саад Харири, отбелязва "Известия". Изданието напомня, че амониева селитра е използвала за направа на бомби терористичната групировка "Ислямска държава", отбелязва БТА.
Други руски издания - "Лента" и "Труд" описват случая с кораба "Росус", чийто взривопасен товар бил докаран в Бейрут преди години, поместват и подробности за собственика - руския олигарх Игор Гречушкин, фалирал и фактически изоставил екипажа, арестуван заедно с плавателния съд заради неплатени такси.
Бившият капитан на "Росус" Борис Прокошев заявява пред "Комсомолская правда", че за сегашните взривове са виновни единствено властите в Бейрут, държали селитрата в пристанището от "алчност и безхаберие", вместо да наторят нивите в Ливан. "Крайно малки са шансовете" от руския собственик на кораба да бъде получено обезщетение по съдебен ред, обяснява пред "Московский комсомолец" юристът Марина Силкина.
Основната версия за трагедията в Бейрут засега е "корупция и небрежност". Междувременно политиците в Ливан не могат да се разберат помежду си, а населението стремително обеднява. Страната е застрашена от глад, констатира "Комерсант".  Експлозиите са смъртоносен удар за цялата икономика на Ливан. Половината хора в страната живеят под чертата на бедност, наричайки управляващите "крадци и мародери". МВФ очаква ливанският дълг, днес 170 на сто от БВП, да достигне 183 процента. Според Европа Ливан трябва на първо място да се споразумее за кредит от МВФ, който настоява за реформи в страната, добавя всекидневникът.
Ливанската икономика е парализирана, обобщава "Взгляд", цитиран от БТА. През бейрутското пристанище - най-големия хъб в страната, минаваха към 80 на сто от нейния стокообмен. Съсипан бе и съхраняваният в този порт национален резерв от зърно и останалите запаси ще стигнат само за месец. Икономическият катаклизъм може да се превърне в политически, връщайки страната в епохата на гражданската война, се казва в материала.
Виновникът за експлозиите остава неизвестен, неясни са и причините, и какво всъщност е станало, изтъква "Независимая газета". Тя цитира обаче телевизия "Ал Арабия", според която лидерът на ливанското шиитско движение Хизбула шейх Хасан Насралла е допуснал в неотдавнашно обръщение "възможността да бъде атакувано израелското пристанище в град Хайфа, където има контейнери с амоняк. Ефектът от избухването им би наподобявал експлозията в Бейрут", пише вестникът.
Още през първия час след взрива бейрутското пристанище бе обкръжено не от полицията или армията, а от бойци на въоръжената групировка Хизбула, чиито позиции в ливанската власт са много силни. Това "поражда големи подозрения сред народа. Защото в Ливан всички знаят за оръжейните складове, които Хизбула, следвайки обичайната си терористична тактика, укрива в населени райони", подчертава "Новая газета".
Според източник на изданието в избухналия пристанищен хангар са били складирани части за сглобяване на ракети, доставяни от Иран на съратниците му в Ливан - шиитите от Хизбула. "За ливанските шиити тези въоръжения са сериозен аргумент във вечните им раздори с Израел (. . .) Корупцията убива. Войната убива. Това са основните поуки от ливанската трагедия", заключава "Новая газета".