Гърция планира да стане енергиен хъб за Балканите

Гърция планира да стане енергиен хъб за Балканите

Гърция планира да стане енергиен хъб за Балканите

Гърция възнамерява да стане енергиен хъб за целия Балкански полуостров, както и свързваща енергийна връзка между Африка и Европа. Това заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на посещението си в Сърбия, предава БГНЕС.

"Трябва да увеличим енергийната стабилност както на Балканите, така и в цяла Европа, затова искаме да станем енергиен център, да предложим различни възможности, тоест енергийна диверсификация. Газовият интерконектор между Сърбия и България скоро ще бъде завършен, а Гърция възнамерява да завърши скоро терминала за втечнен природен газ в пристанището на Александруполис. Това е нещо, което интересува не само Гърция, но и цяла Югоизточна Европа, особено България, Сърбия и други страни от Балканския полуостров. Гърция е важна както за електроенергията, така и за свързване на Европа и Африка с помощта на Египет", каза премиерът Мицотакис.

На 1 февруари се проведе церемония по първа копка на изграждането на газовата интерконекторна връзка между България и Сърбия. Както заяви премиерът Ана Бърнабич на церемонията, това ще позволи на Сърбия "да приема втечнен газ от Гърция, газ от Азербайджан и от всякакви други източници".

Газовият интерконектор между България и Сърбия се очаква да бъде готов до октомври 2023 г. Общата стойност на проекта е 85,5 млн. евро, от които 25 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, 49,6 млн. евро са безвъзвратна помощ от фондовете на ЕС, а 10,3 млн. евро са отпуснати от сръбския бюджет, евро 600 хиляди от "Сърбиягаз", капацитетът на интерконектора ще бъде 1,8 милиарда кубически метра газ годишно.

На 1 януари 2021 г. "Газпром" започна да доставя газ за Сърбия по нов маршрут. Газът се транспортира от Русия по морския газопровод "Турски поток" и по-нататък през Турция. След това през националната газопреносна система на България навлиза в Сърбия. Дължината на участъка през територията на Сърбия е 403 км, а проектният капацитет е 13,9 млрд. куб.м. м годишно. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ