НАТО разгръща батальони в България, Унгария, Румъния и Словакия

Съюзниците от НАТО са се съгласили с разполагането на 4 батальонни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия. Това обяви днес на пресконференция генералният секретар Йенс Столтенберг в края на извънредната среща на лидерите на 30-те членки на Алианса.

„Лидерите одобриха нашите 4 нови бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия. Те са в допълнение към четирите други в Балтийските страни и Полша“, обяви Столтенберг. С това общият брой на батальоните по държавите от източния фланг става 8, от Балтийско до Черно море. За евентуално одобрение за разполагане на още военни на изток Столтенберг заговори още вчера.

Днес от Брюксел премиерът Кирил Петков обяви, че към българската бойна група ще се присъединят 150 военни от Великобритания, като се преговаря и за участие на Италия. САЩ вече обявиха, че също ще се включат в групата. На срещата на НАТО България бе представена от президента Румен Радев.

Лидерите на НАТО също така решиха да удължат мандата на Столтенберг с още една година. „За мен е чест решението на държавните и правителствените ръководители на НАТО да удължат мандата ми като генерален секретар до 30 септември 2023 г. Тъй като сме изправени пред най-голямата криза в сигурността от едно поколение насам, ние сме единни, за да запазим Алианса си силен и хората ни в безопасност", написа Столтенберг в Twitter.

Секретарят припомни, че вече има около 100 хил. американски военни в Европа, други 40 хил. са под пряко командване от НАТО, повечето от които в източната част на военния пакт.

За да отговори на „новата реалност“ по отношение на сигурността, НАТО увеличава броя на изтребителите в небето си, ще засили въздушната отбрана и ще разположи повече подводници и военни кораби. Освен това ще се увеличат и съюзническите учения. Това Столтенберг очаква да е и една от темите по време на следващата среща на лидерите от Алианса – в Мадрид през юни.

Съюзниците са се съгласили да засилят подкрепата си за „партньори в риск от Русия“ – като такива са припознати Босна и Херцеговина и Грузия. Освен това държавите членки са поели ангажимент да засилят инвестициите в отбрана. Очаква се през юни в Мадрид да представят плановете си за това.

НАТО призова Китай да се въздържа от подкрепа на военните усилия на Русия по какъвто и да е начин, както и да не помага на Москва да заобикаля наложените международни санкции.

Лидерите са решили да предложат на Украйна помощ в области като киберсигурност и защита срещу химическа, биологична, радиологична и ядрена заплаха.

„Ние носим отговорност да гарантираме, че конфликтът няма да ескалира допълнително, защото това може да е по-опасно и опустошително“, подчерта Столтенберг. Общата позиция на НАТО бе отразена и в обща декларация, публикувана след срещата.

Днес по време на разговорите с видеоконферентна връзка се включи и украинският президент Володимир Зеленски, който призова за още военна подкрепа, включително 1% от танковете и военните самолети на Северноатлантическия съюз. Столтенберг не отговори директно на това искане след срещата.