Чарът на простотата: как да преодолеем навика да усложняваме всичко

 Основателката на Ness Labs Ан-Лора Льо Канф припомня, че най-често, най-простото решение е най-жизнеспособното.

Често предпочитаме сложните решения пред прости, непонятен маркетингов сленг вместо ясни обяснения, многоетапно внедряване вместо по-директно изпълнение. Сложността придава на продуктите ореол на авторитет, който търговците използват, за да добавят тежест и да демонстрират опит. Сложните процеси забавят вземането на решения, създавайки илюзия за производителност. Защо хората не разбират силата на простотата? И как можете да балансирате простотата и сложността?

Когато няма какво да бъде отнемано

Простото мислене води до по-безопасни планове, по-добра комуникация и по-лесно изпълнение. Силата на простотата е очевидна през цялата история, стратеги и художници са я преследвали:

• Keep it simple, stupid. Принципът KISS, за който се твърди, че е измислен от гениалния авиоконструктор Кели Джонсън, прави простотата ключова цел на проектирането, аргументирайки се че повечето системи се представят по-добре, ако се поддържат прости. Един ден Кели Джонсън донесъл няколко инструмента на екипа от инженер-конструктори и им поставил следната задача: средностатистически механик трябва да може в полеви условия да ремонтира реактиввия самолет, който те проектират, използвайки само тези инструменти. Тоест, проектът трябва да е прост до идиотизъм.
•  По-малкото е повече. Известният архитект Лудвиг Мис ван дер Рое, който се смята за един от пионерите на модернистичната архитектура, постоянно повтарял този афоризъм: По-малкото е повече. Той се стремял да подреди необходимите строителни компоненти по начин, който да създаде впечатление за изключителна простота, като понякога препрофилирал определени елементи, за да бъдат мултифункционални.
• Опростете и след това добавете лекота. Колин Чапман, един от лидерите на минималистичното движение, основател на Lotus Cars, призова дизайнерите си да "опростят и след това да добавят лекота". Създател на първия в света състезателен автомобил- монокок с шаси от цял алуминиев лист, Чапман се е стремял да използва възможно най-малко части в автомобилите си. Днес много продуктови дизайнери  все още използват магията на изваждането за създаването на иновации.

Силата на простотата действа и в литературата. Опитвайки се да разкрие престъпление, най-известният детектив е уверен, че „най-простото обяснение често е най-правдоподобното“. Антоан дьо Сент-Екзюпери също пише: "Изглежда, че съвършенството се постига не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се отнеме."

Чарът на сложността
Въпреки предимствата на простотата, ние все още сме склонни да усложняваме своите решения. Холандският системен учен Eдъгер Вайбе Дийкстра, смятан от мнозина за пионер в компютърните науки, веднъж каза: „Простотата е голяма добродетел, но трябва упорита работа, за даа бъде постигната и образование, за да бъде оценена. По-лошото е че, сложността се продава по-добре.

"Маркетолозите добре осъзнават привлекателността на сложността и използват нашите пристрастия, за да направят продуктите да изглеждат по-сложни и марката по-авторитетна. Жаргонът се използва за впечатляване, а не за информиране на потребителите. Ние свързваме сложността с експертиза, иновации и надеждност. Парадоксално, но често се доверяваме на продукти, които са описани по толкова сложни начини, а не на прости обяснения. Но сложността не винаги е прах в очите. Всъщност, малко сложност може да направи чудеса, когато се балансира с простота.

Сложността е движеща се цел
Както видяхме, простотата може да доведе до иновативно мислене и да подобри вземането на решения, а сложността често се използва, за да впечатли, а не да помогне. Всички ние лесно ставаме жертва на пристрастия към сложността. Това не означава, че трябва да изкорените цялата сложност от живота. Трудните преживявания са обогатяващи и вълнуващи.

В „Живей със сложност“ професор Доналд Артър Норман пише: „Нуждаем се от сложност, дори ако копнеем за простота. Малко сложност е желателна. Когато нещата са твърде прости, те изглеждат скучни и безинтересни. Психолозите казват, че хората предпочитат средното ниво на трудност: твърде лесно - и ние сме отегчени, твърде трудно - и сме обезсърчени. Нещо повече, идеалното ниво на трудност е движеща се цел, защото колкото повече ставаме експерти във всеки бизнес, толкова повече трудност предпочитаме. "

Вместо да се отървете изцяло от сложността, трябва да разберете как да го управлявате в живота, работата и творческите проекти. Гледането на сложен филм, наслаждаването на сложния аромат на чай или изследването на сложна тема може да бъде полезно преживяване. От друга страна, прекалено сложният план на даден проект може да доведе до грешки и да скрие основни недостатъци.

Намирането на правилния баланс е деликатно упражнение. Задайте си въпроса: това ниво на трудност добавя ли опит към преживяването или го прекалено усложнява? Какво може да се премахне, без да се изкриви същността на преживяването? Сложността в конкретния случай характеристика ли е или грешка? Ако работите по проект, попитайте колегите си и потребителите: прекалено сложно и объркващо ли е? Или твърде просто и скучно? Простота е крайната изтънченост. И, парадоксално, достигането ѝ изисква трудни въпроси.

Източник: Ness Labs