Чувствата като товар: Защо ни заставят да бъдем щастливи

Чувствата като товар: Защо ни заставят да бъдем щастливи

Чувствата като товар: Защо ни заставят да бъдем щастливи

Всички искат да ви направят щастливи: книгите по самоусъвършенстване дават съвети как да престанете да се тревожите и страдате, как да станете по-щастливи и да се избавите от негативните мисли; началството  иска да вижда радостен ентусиазъм на работното място; а единственият приемлив отговор на въпроса „Как си?” е „Прекрасно!” Само че, според професора по психология от Олборгският университет в Дания Свенд Бринкман, културата на позитивизма има и обратна страна.

Щастието просто не е уместно в много житейски ситуации, казва Бринкман, чийто бестселър „Запази твърдост: как да се съпротивляваме на модата за самоусъвършенстване” излезе на английски език този месец.

„Нашите мисли и емоции трябва да отразяват околния свят. Когато се случи нещо лошо, трябва да ни е позволено да имаме негативни мисли и чувства, защото така разбираме света, — казва той. — Животът е прекрасен от време навреме, но понякога е и трагичен. Хора умират, губим наши близки и ако развиваме навика, че ни е позволено да имаме само позитивни мисли, тази действителност може да ни нанесе много тежки поражения, когато се случи – а тя, рано или късно се случва.”

Няма нищо лошо в това, някой да е в слънчево настроение или пък да обича да чете книги за самоусъвършенстване, казва Бринкман. Проблемът идва, когато щастието се превърне в потребност. Например, на работни места, където системата за оценка на ефективност често натрапва нагласи за позитивен ръст, вместо анализ на реални проблеми и изискването да се демонстрира щастие е почти тоталитарно. Да изискваш щастие от подчинените си, означава да контролираш мислите им, казва той.

В САЩ например, „принудителното щастие” стана обект на официално решение против T-Mobile през май, 2016 година. Националният съвет по инспектиране на труда постанови, че работодателите не могат да налагат на служителите постоянно да бъдат радостни. Още повече, че не малко компании харчат огромни суми, опитвайки се да „обзаведат” офисите със щастие. Но съвсем не го правят от алтруизъм. „Когато взаимодействате с хора и работите в екип, личностните черти стават много по-важни. Затова и ръководствата на компаниите започват да им обръщат все по-голямо внимание – те искат да експлоатират емоционалния живот на хората – казва Бринкман. — Това е обратната страна на позитивността. Нашите чувства стават товар, и когато ни натежат, ние лесно започваме да се отчуждаваме от тях.”

Принудителното щастие не е само професионален проблем. Макар и да има смисъл от ритуалното „Благодаря, добре!”, когато някой ни попита „Как си?”, има риск в социалната сфера все повече да доминира нашият позитивен публичен имидж. В края на краищата, дори и позитивните разговори да са приятни, фиксирането върху позитивността не трябва да е табу за обсъждането на травми и кризи с приятели и познати.

Настойчивото желание да бъдеш щастлив е прекаляване с увличането по самоусъвършенстване, предупреждава Бринкман. Затова и книгите за саморазвитие, които учат хората къде и как да намират щастите, могат да стимулират пагубни възгледи спрямо емоциите. Господстващата в тях  теза, че всеки може сам да кове щастието си, носи и друг смисъл – че нещастните сами са си виновни за своите неудачи, обяснява той.

Негативните емоции ни помагат да разберем как гледаме и реагираме на света. Чувството за вина и срам е основа на нравствеността. Гневът — законен отговор на  несправедливостта.Тъгата помага да преживеем трагедията. А щастието — то е нещо забележително. Просто, не през цялото време.

Източник: Quartz

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ