Губи ли човечеството интерес към истината?

"Постистина" стана дума на годината според селекцията на Оксфордският речник през 2016 година. Може би вече не помните причината, но тя бе избрана заради рязкото нарастване на употребата ѝ покрай дебатите за Брекзит и президентските избори в САЩ. Тогава авторите на ежегодната селекция на Оксфорския речник припомниха, че това е понятие, което се използва за обстоятелства, в които обективните факти оказват по-малко влияние върху общественото мнение от емоционалните изказвания. 

"Тази дума най-точно характеризира случващото се в света напоследък. Тя се разпространи много във връзка с развитието на масмедиите като основен източник на информация и с растящото недоверие на хората към съобщаваните факти", коментира по това време един от съставителите на речника Каспър Гратвол.

От дума на годината обаче "постистина" се превърна в траен феномен, което подтикна група учени от Университета в Индиана и Университета Вагенинген да потърсят смислено обяснение за популярността му. В хода на изследването те стигат до заключението, че в обществото има тенденция към намаляване на значението на рационална аргументация. Това съобщава Eureka Alert.

Изследователите са използвали технологии за анализ на данни, за да анализират реториката от литературата и заглавията на новините. Така установили, че от средата на 19 век до 80-те години на миналия век, хората са били по-склонни да използват думи, свързани с логически разсъждения, като „следователно“, „определено и „извод“, и по-рядко - думи, обозначаващи вътрешни чувства и субективни вярвания. От 80-те години на миналия век обаче тенденцията се е обърнала.

Освен това учените са открили, че в края на 2000-те тенденцията да се заменят логическите разсъждения с аргументи, основани на чувства, се е ускорила значително и то пропорционално на нарастващата популярност на социалните мрежи.

„Каквито и да са движещите сили зад тази тенденция, нашите резултати предполагат, че феноменът „пост-истина“ се дължи на историческа промяна в баланса между нашите два основни начина на мислене: разсъждение срещу интуиция“, обяснява резултатите от изследването лингвистът Ингрид ван де Лиймпут.