Менторство, коучинг - има ли разлика?

В речника на компаниите, когато стане дума за развитие на лидерството, често ще чуете думи като "коучинг" и "менторство". Но не е само това - термините се използват взаимозаменяемо, така че повечето слушатели просто приемат, че отсрещната страна имат предвид едно и също нещо. Със сигурност на пръв поглед и двете изглеждат като едно и също нещо. В крайна сметка те включват авторитетна фигура, която помага за насочването на лидера към успеха. В действителност обаче има голяма разлика между наставничеството и лидерското обучение, пише Еntrepreneur. 

Менторството по-скоро е основано на взаимоотношения, отколкото на изпълнение. При него менторът споделя личния си опит, прозрения и знания с наставлявания от него човек. То не е фокусирано върху конкретни умения и действия за подобряването им, а по-скоро става въпрос за цялостно развитие в професионалната сфера. От друга страна, наставляваните също могат да споделят своя опит с менторите, да ги помолят за съвет, както и да изпробват нови идеи. Въпреки че наставниците не водят лидерите към незабавни действия и промяна, те все още са важна част от развитието на лидерството. Новите лидери се нуждаят от тази ръководна ръка и доверено лице, за да им помогнат да израснат като по-добри професионалисти.

В проучване на Deloitte от тази година, 61% от над 7000 милениали твърдят, че да има някой, към когото да се обърнат за съвет и помощ за развиване на лидерските си умения, е от полза. Нещо повече, онези, които заявяват, че планират да останат при работодателя си повече от пет години, се били два пъти по-склонни да кажат, че имат наставник.

Когато лидерите са свързани с наставник, те също са по-свързани с работата си. Проучване, проведено от Gallup през май, установи, че 44% от анкетираните служители, които казват, че техните мениджъри провеждат редовни срещи с тях, се определят като ангажирани, в сравнение с едва 20% от тези, които не се срещат редовно с мениджърите си. Следователно наставничеството е от решаващо значение за поддържане на лидерите, отдадени на работата си и стремежът им да бъдат по-добри професионалисти.

Докато наставничеството идва от опита на ментора, треньорът по лидерство прави обратното - идва от опита на обучаваните. Менторите споделят своя опит, но треньорите подканват лидерите да обмислят своя опит и да направят свои собствени заключения.

Например, един ментор ще посочи какво според него може да се направи по-добре, докато коучърът ще попита човека отсреща му какво може да подобри с действията си и как ще го направи. Треньорът по лидерство е по-активен и изисква от лидерите да създадат план за действие, който да следват, за да могат наистина да променят поведението си и да подобрят уменията си. А лидерите се нуждаят от някой, който да ги обучи да мислят за себе си, като същевременно ги държат отговорни за техните действия и развитието на уменията им.

Само защото са различни, едното не е непременно по-добро от другото - както менторството, така и коучингът на лидерство са важни части от професионалното развитие. Външните съвети и прозрения от наставник могат да помогнат на лидерите да видят нови начини за действия и да се поучат от опита на другите. От друга страна, възможността да обмислят собствения си опит и да получат помощ за определяне на конкретни планове за подобрение помага на същите тези лидери да подобрят практическите си лидерски умения. 

Източник: Туй Синдъл и Майло Синдъл, директори на Skyline Group International за entrepreneur.com

Превод и редакция: Нели Тодорова