Тайната на добрия баланс между кариера и личен живот

Тайната на добрия баланс между кариера и личен живот

Тайната на добрия баланс между кариера и личен живот

Нямам деца и не съм жена. Нямам дори куче, което да разхождам. Повечето от растенията, които притежавам, са мъртви. Иначе казано, аз нямам някаква „истинска“ причина да си тръгна от работа рано, освен това, че искам понякога ми се приисква да го правя.

Първият шеф в кариерата ми, който приемаше това за валидна причина за ранно приключване на работния ден,  имаше стил на работа, който много приличаше на моя - някои дни работи без прекъсване, от сутрин до вечер, дори понякога през уикендите. След това обаче идват моменти, в които нивото му на продуктивност пада до нулата и той просто не може да се фокусира върху работата. В тези моменти той появяваше на врата на офиса ми и ме питаше дали смятам, че можем да освободим целия екип от работа по-рано.

По онова време не осъзнавах, че това беше най-истинският пример за „гъвкавост“ на работното място, за реална алтернатива на традиционната схема 9 до 5. Причината за това може би се крие във факта, че никой не определя гъвкавото работно време по този начин. По скоро, хората говорят за баланс между кариерата и свободното време.

Ползите от добрия баланс между работата и личния живот са широко известни и научно доказани. Човек започва да спи по-добре и по-рядко да страда от стрес. Казано най-просто, това ви помага да не мразите работата си.

Въпреки това, начинът, по който ние дефинираме и реализираме тази „гъвкавост“ и този „баланс“ е изключително специфичен и тесен. Ние все още говорим за по-ранно тръгване от офиса все едно имаме нужда или от някакво извинение или просто защото в ума ни се е настанила идеята, че ако не си тръгнем до 5 ще се превърнем в работохолици. Днес единствената причина да свършим работа по-рано е да приберем децата от училище или да хванем някакъв полет за чужбина. На всичкото отгоре, ние се хвалим с това, че след работа изключваме телефоните си и не отговаряме на имейли от офиса, все едно това е нещо специално, а не напълно нормално за нашето свободно време. Мениджърите сами се потупват по гърба, защото видиш ли не били задължавали служителите си да им отговарят на имейли през уикенда. Какво благородство.

В крайна сметка, дали ситуацията на работното място днес е по-добра от тази в сравнение с преди 10 или 20 години е дълга и широка тема, но епидемията от претоварване и бърнаут показва, че  съвременния подход към работата също има недостатъци; че нашата обсебеност с часовниците ни вреди. Макар че стандартното работно време е важно за поддържането на някаква структура на оперативните дейности, подходът от типа „един размер за всички“ е контрапродуктивен.

Според проучване във Великобритания от миналата година, повечето служители работят ефективно в рамките на 3 часа от времето, което прекарват всеки ден в офиса, докато изследване от тази година на Draugiem Group показа, че мозъците ни функционират най-добре, когато им даваме 20-минутни почивки на всеки час работа.

След това идва и въпросът със стила на работа, който е от централно значение за щастието на служителите. Подобно на разликите в начина, по който човек предпочита да възприема информация(вербално, визуално, физически), всички ние имаме предпочитания в работата – някои предпочитат да идват рано и да си тръгват рано, други обичат да имат по-дълги обедни почивки, а трети предпочитат да работят до късно, стига това да им позволи да дойдат последни на работа на следващия ден.

 Подходът към работата, разбира се, е базиран на нашите приоритети – децата, курсовете по йога, творческите изблици, психическото и физическото ни здраве. Приоритетите на всеки един човек са еднакво важни и в света на бизнеса те трябва да получават равностойно внимание, или иначе казано, те трябва да бъдат вземани предвид при дефинирането на гъвкавото работно време и баланса между работата и личния живот.

Когато открих шеф, който не просто разбираше това, но и го изживяваше, идеята ми за професионалния ми живот се обърна с краката нагоре, защото изведнъж имах мениджър, който ми даваше възможността да си върша работата си по начин, който ще ми позволи да бъда възможно най-ефективна. Единственото нещо, което той искаше от мен, беше да реша кои са най-важните неща за мен и да разбера как да ги балансирам с ролята ми в неговия екип.

Аз се възползвах от тази възможност и започнах да пиша статии през нощта или в ранните сутрешни часове. Идвах в офиса по-късно, защото преди това ходех на фитнес. По време на празниците работех от къщата на родителите ми, за да не пропусна коледната и новогодишната вечеря. 

Беше ли шефът ми прекалено услужлив? Някой биха казали „да“, но аз не съм съгласна. Чрез тази гъвкавост за първи път успях да постигна истински баланс между работата и личния живот. Изпълнявах задачите си отлично, постигнах целите си и поддържах страхотни отношения с моите колеги. Може би най-важното, в този период аз обичах всяка една секунда от работата си.

...............

Бет Касъл за FastCompany.com

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ