нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Най-големите митове за гениалността

Снимка: Shutterstock

Когато музикологът Крейг Райт започва да изучава гениалността, той се обръща първо към обичайните заподозрени. Като „негениален“ пианист, Райт за първи път проявява интерес по темата, докато анализира композициите на Моцарт от неговото детство. По-късно, след като  решава да преподава темата на студенти в Йейлския университет, където днес е професор, Райт пренасочва вниманието си към другите имена, за които човек се сеща, когато чуе думата гений – от Леонардо да Винчи до Алберт Айнщайн.

Както обаче Райт обяснява в публикувана наскоро статия в Aeon, неговата представа за това какво прави един човек гений се е променила драстично през годините. Чрез задълбочено прочуване на темата и разговори със студенти с различен произход и социален статут, Райт достига до заключението, че много от нас, включително и самият той на млади години, вярват ва погрежни идеи за гениалността.

Всички са съгласни с определението за гений

Какво прави един човек гений? Има няколко имена, които малко хора биха оспорили, че попадат в тази категория, но Райт установява, че когато зададе този въпрос на своите студенти, нещата не са толкова ясни и безспорни, колкото си мислите. Заслужава ли Ким Кардашиян подобно определени, като се има предвид способността й да изгради бизнес империя на практика от нищото? Кой по-основателно да бъде считан за гении – легендарният плувец Майкъл Фелпс, който е 23-кратен олимпийски шампион, или основателят на съвременните Олимпийските игри Пиер Дьо Кубертен?

Дебатите по темата са интересни, но най-важното в случая е, че те ни дават голям урок. Райт установява, че студентите от различни културни и социални среди дават различни отговори на този въпрос. Някои от студентите с индиански произход са дали за пример жената, която е създала мотивите, които се повтарят от поколения в техните килими, макар че никой не знае нейното име. Някои студенти от Азия, от друга страна, са изразили голям интерес към западното разбиране за гения като конкретна личност, която е оказала голямо влияние в дадена област – виждане, което изглежда странно за някои по-колективистки общества.

Изводът от това упражнение е, че не съществува една дефиниция на думата гений. Това кои хора смятаме за такива зависи от нашите разбирания за стойност и за това как стойностните неща се създават. „Геният е човешка конструкция, която зависи от времето, мястото и културата“, заключва Райт.

Всичко опира до коефициента на интелигентност

Ако мислите, че можете да откриете един гений чрез някакъв прост тест, то грешите, казва Райт. „Оказва се, че значението на IQ-то е надценено, като същото важи и за всички стандартизирани тестове, оценки, дипломи от престижни училища и ментори. Стивън Хокинг не е можел да чете до 8-годишна възраст, Пикасо и Бетовен не са можели да се справят с най-базови математически уравнения. Джак Ма, Джон Ленън, Томас Едисън, Уолт Дисни, Чарлз Дарвин и Стив Джобс не са били добри студенти.“, казва Райт.

Ако суровата мозъчна мощ няма голямо значение, то какво прави един човек гений? Макар, че не всички гении са отлични ученици и студенти, всички те са любознателни и изключително упорити. „Способността да се отпуснете достатъчно, че да позволите на различни идеи да се слеят и да се превърнат в нещо ново, е от ключово значение за развитието на гениалност.“, казва Райт.

Всеки би искал да е гений, ако имаше избора

За съжаление, имиджа на гениите като индивиди, които постигат велики неща, но същевременно с това не са особено добри човешки същества, има дълбоки корени в реалността. Ърнест Хемингуей е бил ужасен съпруг. Мария Кюри не е била добра майка. Всички знаят, че Стив Джобс не е бил човек, с който се работи лесно.

Макар че повечето от нас са наясно с факта, че гениалността често струва скъпо на хората около човека, който я притежава, малко осъзнават каква е цената, която плаща самият гений. Когато в първата си лекция Райт е попитал своите студенти колко от тях биха искали да бъдат гении, около три четвърти са вдигнали ръка. В края на семестъра, след дълги лекции и дискусии относно живота на гениите, само една четвърт са изразили същото желание.

Разбира се, повечето от нас никога не биха могли да станат гении, колкото и да се стараят. Това обаче не спира хората да се борят за промяна, която да направи света ни по-добър.

........................

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

още по темата
още от Техники за успех