Той съсипва екипи и забавя прогреса

През годините съм обучавал много лидери и лично съм ставал свидетел на някои наистина контрапродуктивни начини на поведение.

От лидери, които не осъзнават колко важни са обратна връзка и различни гледни точки при вземането на решения, до такива, които излъчват харизма и увереност, но не и поне малко смирение.  

Има една специфична черта, която надминава всички останали негативни характеристики. Виждал съм как тя разваля екипи, унищожава сътрудничеството и забавя прогреса. Нещото, за което говоря, е перфекционизмът.

Перфекционизмът е типът поведение, което бавно и мълчаливо отравя отношенията  между членовете на един екип. Той се проявява под формата на самоунищожаващи модели на мислене и действие, които не могат да бъдат спрени, ако човек не се вгледа в последиците от тях и не поеме отговорност за собствените си грешки.  

За да се справите с перфекционизмът, трябва първо да разберете какво точно представлява той. Това са 7 черти, характерни за перфекционистите.

1. Не могат да се справят с провала.

Перфекционистите често си поставят цели и стандарти, които са нереалистично високи. Когато не могат да бъдат най-добрите(според собствените си недостижими очаквания), те могат просто да се откажат от завършването на важна задача. Ако техен колега се справя по-добре от тях, те имат чувството, че са се провалили.  Това вярване ги поставя в емоционална дупка, от която трудно се излиза.

2. Не поемат рискове.

Перфекционистът отказва да поема рискове при изпълнението на задачи и разрешаването на проблеми, защото ако го направи, няма гаранция, че крайният резултат ще точно такъв, какъвто си го е представял. Лидерите, които се придържат само към познати и сигурни задачи, създават среда, в която иновациите и креативното мислене са неща, които трябва да бъдат избягвани.   

3. Интересуват се само от крайните резултати.

Перфекционистите не изпитват удоволствие от научаването и опитването на нови неща, от сътрудничеството с хората и вземането под внимание на различни гледни точки. Те вярват, че ако признаят недостатъците си и приемат чуждо мнение за правилно, другите хора от екипа ще ги приемат за некомпетентни и ще отхвърлят техните бъдещи предложения. Това от своя страна ги кара да се фокусират само върху крайният резултат, без да се интересуват от начина, по който той е постигнат.  

4. Не могат да делегират.

За перфекционистите е изключително трудно да делегират задачи, защото те вярват, че другите хора няма да се справят с тях толкова добре, колкото самите те.

5. Обичат да отлагат.

Непрекъснатото желание на перфекционистите да постигнат съвършенство във всяко едно отношение ги кара да замръзват и да страдат от така наречената „аналитична парализа“, която не им позволява да завършат своите задачи. Това състояние се влошава още повече, ако формата на перфекционизъм е мотивирана от социално одобрение(страх от неодобрението на другите).

6. Трудно контактуват с останалите.

Професор Брене Браун, която е посветила кариерата си на проучване на човешката същност, казва, че перфекционизмът е броня, която носим, за да се предпазим от емоционално нараняване, но в повечето случаи, този щит ни пречи да създадем истински връзки с другите.

„Перфекционизмът е разрушителен начин на мислене, който ни кара да вярваме, че ако изглеждам перфектно, работим перфектно и живеем перфектно, може да избегнем ли да сведем до минимум критиките, подигравките и обвиненията, които хората отправят срещу нас.“, казва Браун.

7. Виждат всичко в черно и бяло.

Перфекционистите са склонни да мислят в крайности. Те се хвърлят в нов проект или задача, единствено в случаите, когато знаят, че има добър шанс да успеят. Ако съществува реална опасност от провал, те няма дори да обмислят възможността.  Те вярват в принципа „всичко или нищо“. Когато перфекционистът си постави задача, той е готов да прегази всичко по пътя си(включително и хора) и няма да се спре пред нищо, преди да постигне целта си.

Марсел Шуантес, основател на Leadership From the Core, за Inc.com